Такъв връх не е за всеки – изкачване на Вейката през юни

Такъв връх не е за всеки – изкачване на Вейката през юни

Връх ВейкатаСигурно сте чели стихотворението на Камелия Кондова „Родопи – такава планина не е за всеки“. Позволявам си да перефразирам за връх Вейката и да кажа „такъв връх не е за всеки“.

И ако за Източните Родопи се говори, че били с нежни и меки форми, това не важи за защитена местност Гюмюрджински снежник, която е най-голямата и изцяло планинска защитена територия в Източните Родопи. Връх Вейката е най-високият връх в Гюмюрджински снежник – 1463 м и най-южната точка на България. През юни месец тази част на планината е приказна – зелени букови и дъбови гори, а под тях – килим от листа. И поляни с цветя, родопски крем и най-ароматната мащерка. Стартът - долу сме, а трябва да се изкачим горе

Изкачването на връх Вейката започна от бившата застава след село Горно Къпиново – по черен сенчест път. Бахме трима – аз, Стефан (колегата ми) и Георги Христов (нашият планински водач). Набирането на височина не е лесно – след черния път се тръгва по стръмна пътека, виеща през гората и на открито, било след било, и така до Вейката.

Гюмюрджински снежник
Начало на ЗМ Гюмюрджински снежник

Вятърът също не е за пренебрегване – щеше да ни отвее горе. Вероятно затова върхът е кръстен Вейката. Отгоре планината ви се разстила като на човешка длан – на юг се редят гори, езерото Вистонида при Порто лагос, пясъчната лагуна, Егейско море и възвишенията на остров Тасос в Гърция. Гледката е неописуема.

Гюмюрджински снежник
Гледка отгоре

От представителите на дивия свят срещнахме няколко влечуги, цветя и много пеперуди.

Пеперуди на Вейката

Както си вървяхме по сенчестия черен път към хижа Хвойнова поляна и изведнъж гледаме пряко на пътя се изпънал един смок мишкар.

Смок мишкар
Смок мишкар

Добре, че колегата успя да извади навреме апарата и да направи чудесна фотосесия.

Към Вейката
Чефо след снимки

По пътя има много коприва и жълт кантарион. После по време на една от почивките току до крака ми мина огромен зелен гущер (Lacerta Viridis).

Lacerta Viridis

А горе, при върха, родопският крем (Lilium rhodopaeum) беше вече цъфнал (даже и прецъфтял). В Източните Родопи това прекрасно растение, родопски ендемит, с големи жълти цветове се среща само в Гюмюрджински снежник.

Изкачването ни отне общо 5 часа, а слизането – 3. Няколко неща със сигурност не трябва да се забравят – шапка, слънцезащитен крем, резервна тениска и фотоапарат. И внимавайте с пастирските кучета, които могат да бъдат опасни.

поход до Вейката

И вместо заключение ще цитирам пак от любимите стихове за Родопа планина:

По-мъдра е от мен, и по-зелена.

Протягам се и ставам на пътека –

да минат по-невежите от мене.

Михаела Кирчева

Мениджър туризъм и маркетинг, домакин в къща за гости, по малко фермер и ръководител на къмпинг и в останалото време - блогър

More Posts - Website

Follow Me:
FacebookLinkedIn

Сподели

One Reply to “Такъв връх не е за всеки – изкачване на Вейката през юни”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *