Натура 2000 в Родопите

Натура 2000 е европейска мрежа от защитени зони, опазващи специфично биоразнообразие.

Тя има за цел да съхрани естествените местообитания и застрашени от изчезване видове като акцентът е върху установяването на дългосрочна визия за устойчивото им управление. Всяка зона има значение като отделна единица със своята характерна екосистема, но също така и като част от общата мрежа Натура 2000. Това е, защото в защитените зони по естествен път са създадени специфични условия – комбинация от климат и ландшафт. И точно тази комбинация създава идеалното местообитание на определени животински и растителни видове.

От друга страна обаче тези зони не са изолирани. Те са част от мрежа, в която едни животни мигрират, други ловуват, растенията се опрашват и т.н. И този обмен е жизненоважен за цялостното опазване и поддържане на биоразнообразието не само в България, но и в Европа и по света.

И тук само ще вметна, че целта на тази статия не е научно обяснение и придържане към специфичната терминология. Такава информация може да се намери в сайтовете на БДЗП, Сдружение за дива природа Балкани, Българска фондация биоразнообразие и др. Тук съм събрала на едно място информацията, касаеща Родопите. Но също съм се опитала да обясня на популярен език какво представлява Натура 2000. И най-вече защо е необходимо да имаме разбирането и нагласата да участваме в този процес, вместо да му се противопоставяме.

Поводът да посветя една цяла страница на Натура 2000 в Родопите е

21 май, обявен за европейски ден на Натура 2000 и 22 май – международен ден на биологичното разнообразие.

И това е моят подарък за вас – читателите на rodopski-hroniki.com по случай тези два празника на природата.

Зоните в мрежата „Натура 2000“ най-общо казано са разделени на две. Едните са създадени в съответствие с Директивата за дивите птици. Другите са съобразени с Директивата за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна (за по-кратко Директива за хабитатите). Т.е. при едните водещи са птиците, при другите – всичко останало. Често те се припокриват.

Например планината Родопи е разделена на две защитени зони, наречени според тяхното географско положение: Родопи – Западни и Родопи – Източни. Западната част обаче един път е обявена за защитена зона „Западни Родопи“ по Директивата за птиците през 2008 г. След което е обявена за защитена зона „Родопи – Западни“ по Директивата за хабитатите през 2021 г.

В Западните Родопи защитените зони заемат условно територията от долините на реките Канина, Вищерица и Доспат до долината на Арда преди язовир Кърджали.

Към Източните Родопи се числят защитените зони от долините на реките Върбица и Арда до Харманли, Маджарово и Ивайловград.

Девет защитени зони в Източни Родопи

„Родопи-Източни“ – обявени през 2021 г. по директивата за хабитатите. Представлява една от най-ценните в природно отношение територии в Европа. Най-значимото място за опазване на двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена и шипоопашата. Също единствено място в България, където гнездят колонии белоглави лешояди.

Другите защитени зони в Източни Родопи са река Крумовица, Студен кладенец, Маджарово, Остър камък, Харманлийска река и язовир Ивайловград. И още Мост Арда (част от долината на река Арда между язовирите Студен кладенец и Ивайловград) и Гюмюрджински снежник.

Последната е гранична планина между България и Гърция. В България е на територията на община Кирково. Най-висок връх в България е Вейката 1463 м.

В Гюмюрджински снежник са запазени части от Великата Българска гора. Тук е и единственото находище на Родопски крем в Източните Родопи.

Обявена е за защитена зона през 2003 г. по предложение на Българска фондация биоразнообразие.

Дванадесет защитени зони в Западни Родопи

По Директивата за птиците – Персенк, Триград – Мурсалица, язовир Конуш, Добростан и Западни Родопи.

По Директивата за хабитатите – река Чая, река Мечка, река Черкезица, река Чинардере, Родопи – Средни, Родопи – Западни и Циганско градище. Последната зона е предложена от Българска фондация биоразнообразие и обявена за защитена през 2006 г. Циганско градище (Ченгене хисар) е граничен връх с височина 1827 метра, разположен е над Рудозем и около него се намира

най-голямото находище на ендемитното растение Родопски крем.

Части от седем от тези защитени зони попадат на територията на биосферен парк „Червената стена“.

В зоните, обявени по Директивата за дивите птици, се опазва значително разнообразие на световно застрашени птици. Такива са малкият корморан и къдроглавият пеликан в язовир Конуш, белошипата ветрушка и планинският кеклик в Добростан и скалната зидарка в Триградското ждрело.

Подробна информация може да прочетете ТУК.

Основна заслуга за внасяне на предложения за присъединяване на зони към мрежата Натура 2000 имат Българско дружество за защита на птиците, Сдружение за дива флора и фауна Балкани и Българска фондация биоразнообразие.

Във всички защитени зони от мрежата на Натура 2000 е забранено движението на всякакви моторни превозни средства (включително АТВ) извън населените места. Не се разрешава да се палят огън и стърнища, да се ползват пестициди, както и да се изхвърлят отпадъци в природата. Не може да разоравате поляни или да садите орехи върху пасища например. Всяка територия си има своите обитатели и вашата намеса би ги прогонила и дори унищожила. Забранено е дори да се премахват традиционни храстовидни ивици, да се отсичат дървета, да се събарят каменни огради и живи плетове. В следващия момент, в който решите да направите нещо извън вашето населено място, първо се замислете дали не се намирате в зона от Натура 2000. И дали намерението ви няма да се окаже нарушение на някое от тези правила.

Въпреки европейските регулации и закони, в България се допускат редица нарушения в защитените зони, включително със знанието на общините. Ако сте засякъл нарушение в защитена зона, не забравяйте да подадете своевременно сигнал към 112. В зависимост от нарушението, на което сте свидетел, може да изпращате и писма на електронната поща на съответната община с копие до РИОСВ.

Ако искате да разберете дали вашата община попада в зона Натура 2000, може да я потърсите в регистъра ТУК.

Автори на снимките са: Marvin Cooper (белоглави лешояди), Стефан Аврамов (пеперуда червен аполон), Twan Teunissen (пеперуда монарх, ландшафт при Маджарово и река Боровица), Александър Караджов (ландшафт от Западни Родопи – 3 снимки), Теодор Игнатов (млад елен лопатар), Михаела Кирчева (всичко останало).