Чиляка – първична родопска прелест

Този разказ е за връх Чиляка в Родопите с височина 1459 м. Изкачихме го в семеен формат в края на август 2022 г. Начална и крайна точка на прехода е село Безводно, което има няколко махали, разпръснати по склона.

Този район на Източните Родопи или по-точно на границата между Източните и Западните Родопи, е едно от най-дивите и възхитителни места, на които съм била.

Геоморфология

Чиляка е най-високият връх на рида Каракулас,

който геоморфоложки е част от Переликско-Преспанският дял на Западни Родопи. Попада в най-източната му част, която е на територията на област Кърджали. Уикипедия ни казва, че е част от Западни Родопи. И пак там, в списъка с ридове в Източните Родопи, Каракулас не присъства.

И макар че на много места ще прочетете Чиляка да е нарочен за най-висок в Източни Родопи, всъщност се намира в Западни Родопи. Най-високият връх на Източните Родопи е граничният връх Вейката в рида Гюмюрджински снежник (1463 м).

.

Язовир Боровица

Пътят към Безводно следва долината на река Боровица и минава през стената на язовир Боровица. След което селото е буквално от другата страна на хълма, но пътят заобикаля целия хълм и след около 2 км. сте в Безводно.

Язовир Боровица се отличава с поне 3 неща от останалите язовири в Родопите. Първо:

снабдява с питейна вода целия Кърджалийски район

и поради тази причина не се използва за нищо друго. Тук няма рибари и плажуващи, няма вили и къщи по брега. Водното тяло на язовира е оградено от всякъде и дори за минаването по стената има бариера.

Второ – преливникът е като фуния, разположена в самия язовир. От стената се вижда фунията, а от пътя – тунела, от който се излива излишното количество вода, когато язовирът се препълни.

Трето – стената е земно-насипна, а не бетонна. Не е висока и е обрасла с растителност.

Към върха

Преходът до Чиляка и обратно е по пътека, която започва в село Безводно, първо се катери стръмно нагоре до едно открито място,

откъдето се открива гледка към язовир Боровица.

След него навлиза в рехава борова гора и след нея забива в горолом, образуван вероятно след падането на последния тежък мартенски сняг. Гороломът представлява нападали в безпорядък дървета – все едно отсечени, но всъщност счупени от тежестта на снега или преминала буря със силен вятър. В комбинация с къпинаци и шипки, преминаването на този горолом беше истинско предизвикателство.

Над 1000 м

След горолома, който се намира на маршрута по червената маркировка, се излиза на панорамна част от пътеката, от която се вижда Сини връх.

Време да си отдъхнем и да навлезем в следващата гора, която е вече широколистна и

сякаш е излязла от приказките.

Вековни дъбови дървета с тролски тела и мощни корони те пренасят сякаш в друг свят. Тук ни хвана за кратко дъжда, от който бягахме втори ден, но се приютихме в прегръдката на един поне 200-годишен исполин. Хапнахме, отдъхнахме и когато дъждът намаля, продължихме.

Над 1000 м

И след гората идва ред Чиляка да ни разкрие Родопите в пълната им прелест.

Този връх е изключителен.

Гледката е на 360 градуса, достигането му не е лесно и макар и височината да е само 1459 м. удовлетворението да си горе е невероятно.

Освен това сме само ние. Няма ги тълпите към Вихрен или Мальовица. Само ние сме. И Родопите.

Цифри и упътвания

Надморската височина при началната точка на прехода в село Безводно е 840 м.

Разстоянието до връх Чиляка е около 2 км с денивелация 620 м. Ние го взехме за около 3 часа без да бързаме и с почивката под вековния дъб, заради дъжда.

Изкачихме се по червената (през горолома) и слязохме по синята маркировка. Пътеката по синята маркировка беше очевидно по-използвана и поддържана, затова бих препоръчала качване и слизане по синята. Пак по синята маркировка се пада да минете през две чешми и водопад, които през август бяха пресъхнали. В друго време на годината предполагам, че водопадът ще е атрактивен, защото следата, която е оставил в скалата е доста впечатляваща.

В Безводно видяхме само един възрастен човек и едно ловно куче с каишка, което изглеждаше изоставено, но дядото каза, че си има собственик. Кръстихме го Броуди, който качи с нас върха и през цялото време със Зара (нашето куче) гониха диви зайци и прасета. Ако ние минахме 6 км, те изтичаха сигурно 26. Броуди беше добре нахранен и обгрижен от нас, но си остана в Безводно да чака следващите ентусиасти да изкачват Чиляка.

В това видео накратко споделям най-интересните моменти от изкачването на Караджов камък и Чиляка в Родопите:

• Сподели, ако статията ти е харесала или напиши мнение в коментар.
• Абонирай се през формата, за да получаваш най-новите статии директно по имейл.