Пелевун – живата история на Тракия

Пелевун е второто по големина село в община Ивайловград. Разположено на 15 км от гръцката граница и наричано „селото на Капитан Петко Войвода“, то пази историята на преселението на малоазийските българи и Капитан Петко Войвода – освободителят на Пелевун.

Капитан Петко Войвода

По време на освободителните движения през 1878 г. в Беломорието и Родопите вилнеят турски башибозук и дезертьори от полка на английския полковник Сенклер. Руснаците възлагат на „Първа българска Родопска дружина „Защита“, която е четата на Капитан Петко Войвода, да пази мирното християнско население. Именно тя отблъсква нападение над мирните жители на Пелевун, събрали се в църквата „Свети Вм. Пантелеймон“ за вечерна литургия.

И до днес по стените на църквата се виждат следите от куршумите на нападателите. В знак на благодарност Пелевунци издигат огромен паметник и побиват паметна плоча, на която е записано: „В 1878 г. Капитан Петко Войвода спаси жителите на с. Пелевун от обсадата на многоброен турски башибозук“.

Население

Пелевун е живо село – тук живеят целогодишно 135 души, сред които има както възрастни хора, така и млади семейства с деца.

Повечето жители на Пелевун са потомци на малоазийски българи.

Съдбата на техните предци е тежка, а историята на мъчителното им преселение от Мала Азия до Българските Родопи се предава от поколение на поколение.

Малоазийските българи

В далечната 1912 г. хиляди семейства са прогонени от Мала Азия. По пътя си към днешна България те преживяват такива нечовешки зверства и мъчения, каквито трудно можем да си представим. Мащабната миграционна вълна е описана в няколко проучвания и книги, една от които е

„Разорението на тракийските българи през 1913 г“,

написана от проф. д-р Любомир Милетич. Потокът от над 40 000 тракийски бежанци неколкократно е застиган от турския башибозук, който коли и измъчва дни наред жени, деца и старци.  Трагедията на тези хора е неописуема. По пътя от районите на днешна Бурса и Измир към Родопите повечето хора са намерили смъртта, напоявайки с кръвта си Армаганската долина, наречена „Долината на смъртта“ и Илиева нива, където днес е издигнат мемориал.

Наследство

Все пак част от бежанците успяват да достигнат до Ивайловград и Маджарово, където се установяват. Така са образувани редица села в тези райони, включително и Пелевун.

Спасените семейства привнасят своите обичаи и култура, включително традиционни рецепти. Така до нас достига прословутата

Пелевунска трахана и сусамовият тахан.

В Пелевун във всяка къща ще намерите трахана. Повече от 170 години траханата е част от трапезата на Пелевунското семейство и техните гости. Традиционен за селото е също сусамовият тахан, който се произвежда от ивайловградски сусам в автентичната таханджийница Лимера.

Интересни са още рецептите за смигал, масленица и таркалачета.

Събития

В Пелевун се случват и интересни събития като например традиционното печене на агне по Гергьовден. Описала съм го в тази статия – едно от любимите ми преживявания в това село.

Пелевун беше част от поредицата „Вкусът на България – Сезон 1, Епизод 4 (15.10.2022)„. Селото има и

собствена група във Фейсбук „Пелевун„.

където жители и гости си обменят информация.

През август е традиционният събор в Пелевун, на който през 2024 ще се отбележат 110 години от заселването на малоазийските българи. Пелевунци са доста активни и в организирането на родови срещи, на които се събират роднини от близо и далеч, за да се поздравят и да запазят родовата памет.

Забележителности

Пелевун е село, в което има какво да се види. Има действащ магазин, кръчма и къща за гости. Площадът на селото е просторен, с централно разположен паметникът на Капитан Петко Войвода, с чешма и заобиколен от сградите на църквата, музея и читалището.

Църквата е построена през 1843 г в гръцки стил и през 2023 г навършва 180 години. Забележителна възраст и сграда, които съхраняват паметта на този край.

Препоръчвам ви още разходка из селото, в което ще се насладите на традиционната архитектура с каменни стени и каменни покриви. Ако денят е дълъг и времето – хубаво, може да се разходите до „Бърчинката“ – това е най-близкия връх до Пелевун, официално се нарича „Свети Илия“, височината му е 505 м и оттам се открива красива гледка към селото и чак до гръцките Родопи.

На 6 км от Пелевун е село Костилково и до него – стадо диви каракачански коне, които са изключително атрактивни за наблюдение. Напролет районът изобилства от птици, диви орхидеи и костенурки и дори и обикновена наглед разходка в покрайнините на селото ще ви предложи вълнуващи преживявания.

• Споделете ако статията ви е харесала или пишете в коментарите ако сте посетили някое от споменатите в статията места.

• Абонирайте се през формата долу, за да получавате най-новите статии директно по имейл. ИзпраЩам само полезни неЩа!
  

И не забравяйте, че за красотата трябват очи. Пожелавам ви да имате очи за всички прекрасни неща в този свят.