Кукерите от Лъджата – традиция от 1914 г

На Кукерски фестивал съм била неведнъж. За първа година обаче минах зад кулисите на събитието и се потопих в истинската магия – тази на наричането и на добруването. Станах свидетел на човещината, скрита зад страшната кукерска маска. И видях с очите си как една традиция се предава от поколение на поколение.

Традицията

Мястото на Кукерския празник е Ивайловградския квартал Лъджа. Тук в почти всяка къща има кукерски костюм. И всеки може да го облече – мъж, жена или дете.

Кукерството в Източните Родопи е пренесено през 1914 г със заселването на малоазийските българи в Ивайловградския край.

Мъките, които преживяват българите по пътя от Мала Азия към България, не успяват да сломят духа им. Преселението от едно място на друго не е просто движение на едни хора. Това е пренос на ценни знания, обичаи и енергия. И от тази гледна точка в Източни Родопи сме щастливи, че точно този обичай е пренесен тук.

Как се предава

В съботата преди Сирни Заговезни, на 25 февруари 2023 г., бях на гости в къщата на Бея. Това е една от ролите, които изпълняват мъжете в кукерския състав. Беят всяка година е различен. През 2023 г. Бей беше Димитър Баладанов. Благодарение на него видях как традицията преминава от неговото поколение към поколението на сина му.

Чановете на колана на двегодишния Тео се приемат от момчето като нещо естествено.

Не знам да има по-добър от личния пример и поредното доказателство за това е кукерството. В Лъджата децата израстват с кукерските маски и чанове. Гледат бащите си и неусетно и те се увличат по това да бъдат шумни и страшни. Вероятно в началото го възприемат като игра, а знанието и вярата идват с времето. Но идват. И така от малки до големи кукерите в Лъджата гонят злото от дворовете и нивите на хората вече 110 години.

Ролите

Интересни в кукерския състав на Лъджата са ролите. Беят е главатар на групата. Той е войводата – всички гледат него, слушат го и го пазят. Съпругата на бея е домакиня на празника – тя меси тъй важната пита с пара, с която се избира кой ще оглави групата следващата година.

Ролите включват още булка и зет, мечкадар с мечка, дяволче, лекар, поп, конче с полицай и леката жена Зоза. Всички роли се играят от мъже. Повече за ролите вижте долу във видеото.

Квартала

Кукерският празник започва със събранието пред къщата на Бея. Там всички се черпят и пият по чаша Ивайловградско вино, пеят песента за Ивайловград и Беят повежда групата на обиколка из Лъджата.

Обикалят се всички 130 къщи в квартала.

За всяко семейство има благословия за здраве и берекет, за добър късмет и за дълъг живот. Беят накрая винаги добавя лично пожелание според нуждите – я нова булка или зет. Ако има булка, да има люлка и т.н. В квартала всеки познава всеки и Беят все ще намери добра дума, с която да зарадва домакините на къщата.

Лявото хоро

Част от обиколката на квартала е спирката на мегдана, където са се събрали всички гости – от Ивайловград и околните села и от цяла България. Там ги очаква и кмета на общината, за да ги награди с почести и премии. На мегдана Беят отново изрича своята благословия, този път насочена към насъбралия се народ. Кукерите правят ритуално „заораване“ на земята, с което молят за по-благосклонно време. Ритуалът приключва с традиционното кукерско хоро, което се върти наляво, вместо надясно. То също е донесено от Мала Азия и се играе наобратно, за да обърне всичкото злото в добро.

Информацията в тази статия се позовава на разговорите с местните хора в Лъджата и моите лични знания от десетки прочетени статии и книги по темата за преселението на Малоазийските българи.

Видео от Кукерския фестивал през 2023 г вижте тук:

• Сподели, ако статията ти е харесала или напиши мнение в коментар.
• Абонирай се през формата, за да получаваш най-новите статии директно по имейл.