Момина скала в Маджарово

ноември 23, 2022

Момина скала е защитена местност над град Маджарово в Източните Родопи.

За първи път извървях пътеката през януари 2013 г. и преживяването описах тук. Тази година ноември дойде с топла покана за разходки в планината и с Васко решихме отново да отскочим, за да я видим в есенна премяна.

Момина скала е една от големите защитени местности в Източни Родопи с площ от 7.82 km². Дом е на над 160 гръбначни животни, 600 вида растения и 300 вида пеперуди. Изключителното й видово разнообразие я прави една от най-богатите природни съкровищници в Източните Родопи. Точно затова трябва да се посещава с повишено внимание и уважение към нейните обитатели.

Интересното за мен е, че „Момини скали“ има в почти всеки район в България – някои по-известни, други не толкова, но историите на всички са идентични и са свързани с историческото ни минало. Това са места, от които млади момичета са предпочитали да скачат и да сложат край на живота си, вместо да попаднат в ръцете на турците по време на турското робство. И е хубаво, че ние като техни наследници пазим този спомен. Надявам се да имаме и съзнанието да уважаваме техния избор.

Пътеката тръгва от западната страна на Маджарово – ние оставихме колата зад последния панелен блок вляво на улицата, водеща към пътя за Бряговец. Оттам поемате нагоре и минавате през кошари, оградени с плет. Малко след тях поемате вляво – маркировка има в бяло-жълто-бяло, но на места се губи, така че се оглеждайте.

След като завиете наляво, ще наберете височина и ще навлезете в прекрасна широколистна гора. През ноември в нея се преливаха всички нюанси на есента – от ярко жълто и старо злато през охра до наситено кафяво. Листата под краката скърцат, а по дърветата шумолят при най-лекия повей на вятъра.

При табелките „Окопа“ и „Тракийски гробници“ поемате наляво и нагоре. Ще излезете на превала между двете била, където трябва да поемете надясно. Оттам ние стигнахме до един по-изявен ръб, който според приложението на Васко (oruxmaps) е връх Къз Кая с височина 625 м. Това беше и последната точка навътре в местността, до която стигнахме. Постояхме, любувахме се на гледката, Зара яде с нас баница и после се върнахме обратно по същата пътека до колата ни в Маджарово. Тази разходка ни отне 4 часа или един слънчев ноемврийски следобед. Без да бързаме – аз по принцип не ходя бързо в планината.

Момина скала е великолепна през есента и ако имате очи за красотата на природата, със сигурност ще я оцените по достойнство. Пътеката преминава почти по границата на защитената местност, в която 16 от растенията са включени в Червената книга на България. Някои от тях са световно застрашени от изчезване и е наша гордост, че се срещат тук. В никакъв случай, когато се намирате в границите на защитена местност, не късайте каквото и да било цвете, храст или трева. Забранено е.

В България въпросът с посещението на защитените местности е спорен и често се случват конфликти между туристи и местни. Това е така, защото е тънка границата между отговорното и безотговорното им посещение. И защото като цяло обществото ни не е узряло за отговорността да си опазва природата. Повечето пътеки се движат по границата на защитените местности и добре, че е така. Следвайте пътеката и не се отклонявайте встрани. Забранено е да чупите, късате или увреждате по какъвто и да е начин заобикалящата ви среда. Също така не трябва да викате, гърмите или причинявате шум, който да безпокои обитателите й. Не забравяйте, че ние сме гостите, а те са постоянните жители. Ние сме тези, които идваме, наслаждаваме се, снимаме се и си тръгваме. Толкова е просто.