Щипка любов или как хобито ми стана работа

Преди да започнем да управляваме къща за гости в Източните Родопи, готвех у дома за семейството. Не съм се замисляла вкусно ли е, просто приготвях ястията, които ми бяха любими и по начин, който ми харесва на мен.

И ето че с моята любов Васил Флоров създадохме нашето „Бягство при езерото“ в село Гняздово и някак естествено ми дойде да предложим на гостите не просто легло за спане. Васко предложи това, което умее най-добре – база за водни спортове, а аз – домашна храна. Честно казано, до скоро не бях сигурна защо гостите така се превъзнасят по моите гозби, след като са нещо, което просто правя от сърце.

И наскоро го открих. Нарича се „щипка любов“. Тя е тази, която прави и най-обикновеното ястие изключително. Те е подправката, която подсилва ароматите, обогатява вкуса и прави гозбите незабравими.

Преди време бях маркетинг консултант в един хотел с ресторант. В разговор с една от жените в кухнята тя каза „Аз не обичам да готвя.“ И вярвайте ми – нейните манджи никак не бяха вкусни, дори и сготвени перфектно по рецепта. Когато не правиш нещо с любов, ти вършиш нещата механично – забъркваш едни продукти в една тенджера и ги поднасяш в чиния с определено име.

Моите ястия нямат официално име и повечето са моя интерпретация на класически рецепти. Или ще добавя някоя сезонна подправка или ще заменя един продукт с друг – обикновено от това, което имаме в градината. Любимото ми е да правя версии на традиционни ястия от Ориента, като родопска версия на „шакшука“ например.

Често в обратната си връзка до мен гостите споделят, че след като са били при нас на гости, храната на другите места по маршрута не е била така вкусна. Че вдигам много летвата. Че ги омагьосвам с вкусове.

И да ви кажа – става без да го планирам. Просто запретвам ръкави в кухнята и се пренасям в света на розовите домати от любимия ми дядо на пазара в Кърджали и маслото от мандрата в Златоустово. Пускам си музика, съсредоточавам се върху готвенето и от фурната започват да излизат едни ароматни тави и ухаещи на ванилия сладкиши, с които после гостите ми си облизват пръстите. Просто става.

С годините съм се убедила, че ако подходиш с внимание и грижа към всяко ястие, помислиш за произхода на продуктите, за пресните подправки и добавиш лъжица масло, получаваш кулинарен шедьовър.

Светът е различен, когато готвиш с любов. И мисля, че това важи за всички сфери на дейност у нас и по света. Ако това, което вършиш ти харесва, значи влагаш мисъл и душа в работата си. И това си личи – хората го забелязват, а продуктът ти се отличава.

Но все пак държа да отбележа, че не трябва да забравяме да поддържаме баланс. Освен готвенето, аз имам и други хобита, за които също ми е необходимо време. От нас зависи дали да работим от сутрин до вечер или в контекста на тази статия – да готвим от сутрин до вечер. В къщата примерно приемаме заявки за изхранване само на групи над 6 човека. В определени сезони от годината дори въобще не поемаме ангажимент за изхранване, тъй като работим и на други места. Или пътуваме. Или почиваме. Стараем се да има синхрон между работа, хоби и лично време.

За завършек, ще ви споделя, че няма точна рецепта за как се добавя „щипка любов“ към ястията, но знам със сигурност, че даваш ли всичко от себе си и правиш ли нещата така, както на теб ти харесват, резултатът е „Хора, тази баница е феноменална!“.

 

Ако статията ви харесва и я намирате за полезна, споделете я, за да достигне до повече хора. Или споделете мислите си в коментар долу. В YouTube канала ми често включвам рецепти на ястията, които приготвям. Може да пробвате някоя и да споделите как ви се е получило. Благодаря, че прочетохте дотук. Бъдете здрави!