През въжения мост до Лисиците и Летовник за ден

Извънредното положение през пролетта на 2020г ни спря да посрещаме гости в Родопите, но ни позволи да проучим и навържем някои нови маршрути. Така проходихме познатия ни вече пешеходен маршрут до село Лисиците на южния бряг на язовир Студен кладенец, но продължихме още на юг – югозапад, за да го свържем със село Летовник. Идеята на Васко беше да проучи тази част, за да я включи в обиколката на язовир Студен кладенец с велосипед.
Ако сте в Кърджали, имате ден на разположение и обичате разходки из планината, този маршрут е идеален вариант. Хубавото е, че отиването и връщането са по един и същи път и ако се уморите, може просто да се върнете. Разстояние в едната посока – 9 км.

И така – април е – чудно време за лек планински преход. Тия Източни Родопи като са се раззеленили с едно лъскаво, тучно зелено, навсякъде гъмжи от живот – птици пеят, пеперуди пърхат – любов витае във въздуха.

Ние оставяме колата в южния край на село Широко поле (5 км от Кърджали), точно след къщите и над ЖП прелеза и поемаме пеш по черен път право на юг към язовира и към горичката в подножието на масива Монек.

След около 30 мин ходене (заедно с мотането за снимки) пресичаме ЖП линията и тръгваме по черно пътче в млада борова гора надолу към язовира. Още 10 минути пеш и сме при моста. Въженият мост, който води към село Лисиците, е най-дългият на Балканите и е единствен официален път до селото. Няма автомобилен път – само пешеходен и по вода. Лисиците е едно от селата, чийто достъп до транспортната мрежа е отрязан след построяването на язовира. Друго такова село е Дарец, а сегашните села Гняздово и Калоянци са всъщност горните махали на истинските села, потопени във водите на язовир Студен кладенец. Прогрес за едни – смяна на местоживеенето за други.

Въженият мост е изключително атрактивен за туризъм, а самото село Лисиците е сравнително добре запазено и самобитно село. Неколцина жители все още населяват няколко от къщите и гледат стада овце и крави. Млякото от тези животни е едно от най-ароматните, тъй като ливадите са потънали в билки. След моста се извървяват едни 150-200м право напред, за да стигнем до първата чешма по маршрута. Ледено студена сладка вода тече от стара чешма с механично задвижвана помпа с лост – идеално място за почивка.

Продължаваме по пътеката през селото, за да стигнем до ливадите от другата му страна, през махала Соколци и втората чешма по маршрута. Вече сме в подножието на хълма Чит кая – заобикаляме скалното светилище откъм запад (с гледка към град Кърджали), а пълноводието на язовира на места почти опира в краката ни.

Цели ята корморани и лебеди са се разположили във водата.

Преминаваме през стари каменни гробища с надписи на турски. Скалите на тракийският култов комплекс Чит Кая вече са надвиснали над главите ни и с интерес наблюдаваме, че част от нишите са превърнати в дом на семейство грабливи птици.

Въпреки високата вода, успяхме да намерим брод през дерето, за да преминем на отсрещния бряг. То се влива в река Върбица, а тя на свой ред се влива в Арда, на която е изграден язовир Студен кладенец. Върбица е един от големите притоци на Арда.

След брода поседнахме да отдъхнем и да хапнем на зелена ливада, с гледка към Чит Кая, гледахме птици и крави и Зара ни разсмиваше с номера си „влачене на задни крака по тревата“.

Оттам поехме по хубав черен път покрай река Върбица в посока запад.

Калните участъци се заобикалят от едни и са радост за други.

Пътят прави завой на юг и след още около час ходене достига до село Летовник, което е малко по-голямо село от Лисиците, но със същия дух – на място, съществуващо извън времето.

Въпреки това в Летовник има интересен обект – нарича се Хепи Хипи хостел – създаден е от англичанинът Дейв, който е превърнал бившето училище в колоритно място за живеене и посрещане на гости. Може да пиете чай и да починете на слънчевата поляна отпред. Или да останете за нощта и да се върнете на другия ден.

Април е време за пеперуди.

Маршрутът е с дължина 18 км в двете посоки, няма големи денивелации, изминава се за около 5 часа, нормално ходене, с почивки за хапване и снимки. Доста е панорамен и разнообразен – води ви покрай скални масиви, водни пространства, ливади и горички. Има чешми за вода, билки, плодове и колоритен местен живот.

Ако отседнете в къща Бягство при езерото , поискайте упътване за Лисиците – Моняк. В него е описан маршрута и това упътване ще играе ролята на водач за вас.

Черешката на тортата по пътя обратно бяха няколко кошути, които профучаха на 100 м пред нас в посока язовира. Така бързо, че не успях да ги хвана. Виждали сме десетки, вероятно стотици кошути и елени през годините – емоцията винаги е голяма.
Връщането е пак по въжения мост, а в 18:30ч засякохме да минава влакът по линията Подкова – Русе.

Мисля си, че ако тази дестинация е в друга европейска държава, този маршрут, както и десетки други в района ще са прокарани, маркирани и социализирани за туризъм. Ще има табелки и информационни табла, ще има указания какво да се и да не се прави и най-вече ще има сметосъбиране. Болно ми е, че в България все още липсва такова разбиране за развитие на туризма на държавно, на регионално, на всякакво ниво. Не се иска много – план трябва, срещи на експертно ниво и изпълнение на плана. Само да пожелае, общината може много да постигне с помощта на бизнеса, ползвайки неговия опит и професионализъм.
Едно е сигурно – бъдеще има. Какво ще е то, зависи от нас.

Сподели ако статията ти е харесала. Или сподели мнение в коментар.

Абонирай се и ще получаваш всяка нова статия директно по имейл.