През въжения мост до Лисиците и Летовник за ден

През въжения мост до Лисиците и Летовник за ден

Извънредното положение през пролетта на 2020г ни спря да посрещаме гости в Родопите, но ни позволи да проучим и навържем някои нови маршрути. Така проходихме познатия ни вече пешеходен маршрут до село Лисиците на южния бряг на язовир Студен кладенец, но продължихме още на юг – югозапад, за да го свържем със село Летовник. Идеята на Васко беше да проучи тази част, за да я включи в обиколката на язовир Студен кладенец с велосипед.
Ако имате ден на разположение и се чудите какво да правите, времето е хубаво и обичате разходки из планината, този маршрут е идеален вариант. Хубавото е, че отиването и връщането са по един и същи път и ако се уморите, може просто да се върнете. Разстояние в едната посока – 9 км.

Лисиците - Летовник. село Лисиците на южния бряг на язовир Студен кладенец го свързахме пеш със село Летовник.
Маршрут Лисиците – Летовник

И така – април е – чудно време за лек планински преход. Тия Източни Родопи като са се раззеленили с едно лъскаво, тучно зелено, навсякъде гъмжи от живот – птици пеят, пеперуди пърхат – любов витае във въздуха.

Лисиците живот
Заснето в района на Лисиците

Ние оставяме колата в южния край на село Широко поле, точно след къщите и над ЖП прелеза и поемаме пеш по черен път право на юг към язовира и към горичката в подножието на масива Монек.

Скален масив Моняк
Масивът Монек, сниман от Лисиците

След около 30 мин ходене (заедно с мотането за снимки) пресичаме ЖП линията и тръгваме по черно пътче в млада борова гора надолу към язовира. Още 10 минути пеш и сме при моста. Въженият мост, който води към село Лисиците, е най-дългият на Балканите и е единствен официален път до селото. Няма автомобилен път – само пешеходен и по вода. Лисиците е едно от селата, чийто достъп до транспортната мрежа е отрязан след построяването на язовира. Друго такова село е Дарец, а сегашните села Гняздово и Калоянци са всъщност горните махали на истинските села, потопени във водите на язовир Студен кладенец. Прогрес за едни – смяна на местоживеенето за други.

Въжен мост Лисиците към село Лисиците на южния бряг на язовир Студен кладенец го свързахме пеш със село Летовник.
Въжен мост към село Лисиците
село Лисиците
Стада крави и овце отглеждат местните хора в село Лисиците

Въженият мост е изключително атрактивен за туризъм, а самото село Лисиците е сравнително добре запазено и самобитно село. Неколцина жители все още населяват няколко от къщите и гледат стада овце и крави. Млякото от тези животни е едно от най-ароматните, тъй като ливадите са потънали в билки. След моста се извървяват едни 150-200м право напред, за да стигнем до първата чешма по маршрута. Ледено студена сладка вода тече от стара чешма с механично задвижвана помпа с лост – идеално място за почивка.

Чешма Лисиците
Чешма Лисиците

Продължаваме по пътеката през селото, за да стигнем до ливадите от другата му страна, през махала Соколци и втората чешма по маршрута. Вече сме в подножието на хълма Чит кая – заобикаляме скалното светилище откъм запад (с гледка към град Кърджали), а пълноводието на язовира на места почти опира в краката ни.

село Лисиците на южния бряг на язовир Студен кладенец го свързахме пеш със село Летовник.
Преход покрай язовир Студен кладенец

Цели ята корморани и лебеди са се разположили във водата.

язовир Студен кладенец
Корморани в язовир Студен кладенец

Преминаваме през стари каменни гробища с надписи на турски. Скалите на тракийският култов комплекс Чит Кая вече са надвиснали над главите ни и с интерес наблюдаваме, че част от нишите са превърнати в дом на семейство грабливи птици.

Чит Кая
Тракийски култов комплекс Чит Кая

Въпреки високата вода, успяхме да намерим брод през дерето, за да преминем на отсрещния бряг. То се влива в река Върбица, а тя на свой ред се влива в Арда, на която е изграден язовир Студен кладенец. Върбица е един от големите притоци на Арда.

Под Чит Кая
Дерето под Чит кая при пълноводие

След брода поседнахме да отдъхнем и да хапнем на зелена ливада, с гледка към Чит Кая, гледахме птици и крави и Зара ни разсмиваше с номера си „влачене на задни крака по тревата“.

Пикник на ливадата
Пикник на ливадата
Зара и Васко
Ехо, и аз съм тук
Зара на пикник
Да подуша става ли за мен.
Зара пикник
Вкусно. Дали може пак?

Оттам поехме по хубав черен път покрай река Върбица в посока запад.

Върбица и Вишеград
Върбица и Вишеград
от Лисиците към Летовник
От ляво на дясно – Вишеград, Монек и Чит Кая

Калните участъци се заобикалят от едни и са радост за други.

село Лисиците на южния бряг на язовир Студен кладенец го свързахме пеш със село Летовник.
Кучетата са като децата – дай им локви и ето ти забава

Пътят прави завой на юг и след още около час ходене достига до село Летовник, което е малко по-голямо село от Лисиците, но със същия дух – на място, съществуващо извън времето.

Пътят за Летовник
Пътят за Летовник

Въпреки това в Летовник има интересен обект – нарича се Хепи Хипи хостел – създаден е от англичанинът Дейв, който е превърнал бившето училище в колоритно място за живеене и посрещане на гости. Може да пиете чай и да починете на слънчевата поляна отпред. Или да останете за нощта и да се върнете на другия ден.

Летовник
На гости на Дейв в Летовник
Хепи Хипи Хостел
Хепи Хипи Хостел

Април е време за пеперуди.

Пеперуди Студен кладенец
Пеперуди по пътя покрай Върбица

Маршрутът е с дължина 18 км в двете посоки, няма големи денивелации, изминава се за около 5 часа, нормално ходене, с почивки за хапване и снимки. Доста е панорамен и разнообразен – води ви покрай скални масиви, водни пространства, ливади и горички. Има чешми за вода, билки, плодове и колоритен местен живот.

Част от описаните тук места може да разгледате по време на програмата Еднодневен преход Лисиците – МОНЯК.
Или да отседнете в къща Бягство при езерото и да поискате упътване за Лисиците – Моняк. Собствениците са се постарали да опишат маршрута за своите гости и това упътване ще играе ролята на водач за вас.

Живот в Лисиците
Живот в Лисиците

Черешката на тортата по пътя обратно бяха няколко кошути, които профучаха на 100 м пред нас в посока язовира. Така бързо, че не успях да ги хвана. Виждали сме десетки, вероятно стотици кошути и елени през годините – емоцията винаги е голяма.
Връщането е пак по въжения мост, а в 18:30ч засякохме да минава влакът по линията Подкова – Русе.

Гара Лисиците
Влакът за Русе, гара Лисиците

Мисля си, че ако тази дестинация е в друга европейска държава, този маршрут, както и десетки други в района ще са прокарани, маркирани и социализирани за туризъм. Ще има табелки и информационни табла, ще има указания какво да се и да не се прави и най-вече ще има сметосъбиране. Болно ми е, че в България все още липсва такова разбиране за развитие на туризма на държавно, на регионално, на всякакво ниво. Не се иска много – план трябва, срещи на експертно ниво и изпълнение на плана. Само да пожелае, общината може много да постигне с помощта на бизнеса, ползвайки неговия опит и професионализъм.
Едно е сигурно – бъдеще има. Какво ще е то, зависи от нас.

Залез над Родопите
Залез над Родопите
Сподели ако статията ти е харесала. Или сподели мнение в коментар.

Абонирай се и ще получаваш всяка нова статия директно по имейл.

Loading

Михаела Кирчева

Мениджър туризъм и маркетинг, домакин в къща за гости, по малко фермер и ръководител на къмпинг и в останалото време - блогър

More Posts - Website

Follow Me:
FacebookLinkedIn

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *