Извънредно положение – живот на село 2
Доста разговори проведохме тези дни, много статии прочетохме и всички уважавани от нас хора и източници съветват народа, ако може и има къде, да стои на село. Неотлъчно следваме тази препоръка. Стоим си вкъщи, зад кирпичената ограда, но сме навън – в двора, в градината, а времето беше слънчево и топло. Мая цял уикенд игра с животните и се грижи за обяда ни. Днес следобеда дори окоси двете поляни и ми помогна да довършим бордюрите. Имам най-прекрасното дете.
Оформих хубава алея пред прозореца в битовата стая – отдавна бях решила да „дръпна“ двора напред и да направя нещо като тротоар пред прозореца. Подготвила съм я – чакам да ми докарат филц от най-близкия склад и ще кача снимка.
Откакто имам имота в Тънково, съм забелязала, че в старата къща ремонтирането на всяко наглед малко нещо, отнема време повече от очакваното. Гледам двора – метър на четири пръст трябва да се изкопае и да се наредят камъни за бордюр. Един ден работа. Да, ама не. Половината от това пространство е пълно с коренища, другото с някакви бетонни блокчета (явно от предишен бордюр), натрошени и натъпкани в пръстта. Където и да забиеш лопатата, удряш я корен, я камък. Мъка, пот, зор. Но стана. Както исках, така стана.
Друг пример – счупи се буркана на едната външна крушка. Васко ми казва да му дам друг буркан, да я смени. Да, обаче тръбата, за която била закрепена крушката, прогнила. Добре, сменяме я. Новата тръба трябва да се завари за основата, но пък мишка докопала маската на електрожена през зимата и си живяла в нея – хайде, дезинфекция. Тръбата е заварена, но е част от асмалъка. Давай наново връзване на всички телове на асмалъка. Стигаме до крушката – фасонката била спукана. Следва търсене на фасонка, ама нали е стара къща – намира се. И най-после, след половин ден гимнастически упражнения, крушката ни светна с нов буркан. А иначе е работа за половин час.
Нямам снимка – забравих да снимам крайния резултат.
Мъжкият заек свърши добра работа тези дни – две женски са вече оплодени. Успях даже и да направя клипче на един от най-вялите му опити, но все не мога да ги хвана – много са бързи. Успешното оплождане при зайците винаги е съпроводено от едно характерно „падане“ на мъжкия настрани, след като свърши. При кучетата е заклещване, при зайците – падане. Някои мъжки даже издават звук, понякога доста силен, точно преди да свършат и прихъркват няколко пъти, след като паднат – все едно си отдъхват.
Кучетата ни се казват Чери, Мими и Зара (по реда на пристигането им вкъщи) и днес направо се размазаха на „плажа“. Това е мястото с пръстта, изкопана от алеята, за която разказах горе и на което предстои да посея трева. Все още обаче е само пръст и е любимо място на кучетата, понеже се нагрява от слънцето.
Къщичките им – преустроени стари бъчви – са вече боядисани и днес ги заложихме по местата им преди Мая да окоси поляната. Оградата отзад направихме миналата пролет – все ми създаваха главоболия с предишната ограда, която беше с телена мрежа. Постоянно намираха начин или да се проврат, или да изкопаят дупка и оттам – на разходка из селото. Не са агресивни и не нападат хора, но обикаляйки из селото, дразнят съседските кучета, които са вързани. Моите лаят отвън, съседските отвътре. Взеха да ми правят забележка, че не си „гледам кучетата като хората“. В селата в България е така – нормално е да имаш куче, но то винаги е вързано на двора. Винаги съм се чудела за какво ти е куче, ако е вързано? Каква точно му е ролята в живота ти – социалните ви контакти се свеждат до времето, в което му даваш храна, а задачата му да те защитава е предречена на неуспех. Само може да лае. Изобщо много ми е мъчно за всички кучета, живеещи на синджир в двора.
Та се принудих да си направя по-солидна ограда, през която няма как да бягат. И самоотлъчките из село спряха. Разхождаме се само заедно, свободно и в планината.
Котката ни Тара – кралицата на този двор. Полудива и с характер. Както му казваме в Източните Родопи – много е серт.
И не забравяйте, че навън е прекрасно. Пролет е – насладете й се.
А вие как си прекарвате времето във време на карантина? Споделете в коментар.
Абонирай се и ще получаваш всяка нова статия директно по имейл.
One Reply to “Извънредно положение – живот на село 2”