Кърджали, роден край …

„Кърджали, роден край, нощ и ден над теб сияй“ е част от песента „Искри над Родопите“, която пеехме в детска вокална група „Дъга“ през 80-те и 90-те години на XX век.

Родена съм в Кърджали през 1978 г. Градът, разположен от двете страни на река Арда, винаги ми е бил на сърце и съм горда, че съм израснала тук. Кърджали е част от Източните Родопи и място, в което наедно се събират различни култури и религии. В комбинация с богатото историческо минало и красива природа, този град е истинско бижу, заслужаващо вашето внимание и посещение.

По следите на миналото

Кърджали се оформя като селище през XV век, като конкретно името му се споменава за първи път в официален турски документ от 1607 г. В преброяването на населението от 1800 г. той вече е част от регистрите, записан като селище Кърджали с 230 жители.

За официален празник на града е обявен денят на неговото Освобождение от турско робство – 21 октомври 1912 г.

След Освобождението, по силата на Берлинския договор, Кърджали остава в пределите на Източна Румелия. През 1886 г. Кърджали е върнат на Османската империя като компенсация за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. И така остава до Балканската война, когато, на 21 октомври 1912 г. Кърджали е освободен от Хасковския отряд, воден от генерал Васил Делов.

Произход на името

Всеки втори посетител на Кърджали ни пита – откъде идва името на града? Имайки предвид историята, тясно свързана с Османското владичество и влияние върху района, е логично и името да има турски произход. Повод за Кърджали е

известният турски пълководец Кърджа Али, който е живял и воювал по тези места през 14 век.

След смъртта му, неговите последователи възстановяват в негова чест едно от разрушените села и го наричат селището на Кърджа Али.

Развитие на Кърджали

След своето освобождение на 21 октомври 1912 г. Кърджали започва да се развива като

административен, стопански, културен и религиозен център на Източните Родопи.

Още същия месец – октомври 1912 г. се създава Кърджалийско околийско управление (полицейска служба, ръководена от началник Ради Попов). В края на 1912 г. е построен първият храм „Свети Георги Победоносец“ в Кърджали и в Източните Родопи.

През 1931 г. е прокарано трасето на жп линията Кърджали – Хасково и е открита жп гарата в Кърджали. В същата година – 1931-ва е построена кулата, която през 1977 г. приютява пеещият часовник на Кърджали.

Най-голямата родопска река Арда преминава през Кърджали и го разделя на „квартала“ и „центъра“. През 50-те години на XX век са построени двата най-големи язовира на Арда – язовир Кърджали и язовир Студен кладенец, изградени са парковете Горубсо и Простор и е създаден емблематичния „Розариум“ в парк Горубсо.

През 60-те години са изградени детската железница, стадион „Дружба“ (днес Арена-Арда) и астрономическата обсерватория в парк „Простор“. Павирана е и първата търговска улица, наричана и до днес „Старата главна“.

През 80-те години е построен вододайния язовир Боровица, от който с питейна вода се снабдяват над 70 населени места в района, включително град Кърджали.

Тютюн и руда

От ориенталско и типично занаятчийско селище, Кърджали се превръща в

средище на тютюнопроизводството и минната индустрия.

30-те години бележат бум в развитието на оловно-цинковата промишленост, за което допринася жп линията. Oсновано e българо-германско акционерно дружество „Пирин“ за преработка на олово и цинк.

Най-големият оловно-цинков комбинат обаче, известен като ОЦК, е създаден през 50-те години и се превръща в структуроопределящо предприятие в района за десетилетия напред.

Просвета и култура

През 1913 г. в Кърджали е основано първото светско училище „Отец Паисий“. То е първото училище не само в града, но и в целите Източни Родопи. Първоначално там са записани 8 деца да се учат при учителката Параскева Ванкова.

През 1913 г. е поставено първото театрално представление и е открито читалище „Обединение 1913“. През 1914 г е открита първата книжарница с името „Прогрес“. Печатницата „Модерно изкуство“ отваря врати в Кърджали през 1918 г, а през 1922 г. излиза първият местен вестник – „Арда“. Две години по-късно е отпечатано първото списание „Родопи“, а от 1920 г. в града при Арда се прожектират филми на голям екран – Кърджали се сдобива с кино.

Кърджали в 21 век

Чаплова колония, водно огледало и Перперикон.

След 2000 г. туризмът в Кърджали претърпя бум в развитието си покрай откритията при разкопките на археологическия комплекс Перперикон. Развиха се вилните селища Главатарци и Енчец на язовир Кърджали и Гняздово на язовир Студен кладенец.

Направи се корекция на коритото на река Арда в рамките на града, която беше наречена „Водно огледало“. Тежката преработвателна промишленост се замени от заводи за хидравлични системи, каучукови компоненти за автомобили и месопреработвателни предприятия.

Кърджали обаче все още изостава с инфраструктурата, която би увеличила комфорта на туристите и жителите на града. В града липсва велосипедна инфраструктура, няма достатъчно информационни табла, както и туристически автобуси до основни обекти. Алеите от двете страни на водното огледало стоят буренясали и неоползотворени, вместо да се изчистят и пригодят за пешеходни разходки и колоездене. В зоните за отдих при двата язовира също липсва както туристическа инфраструктура, така и места за отдих, информация и указателни табели.

Въпреки предизвикателствата, пред които е изправен градът, можем да се гордеем с археологическия комплекс Перперикон и с чапловата колония, която само в Кърджали гнезди в рамките на самия град. Река Арда и двата най-големи язовира Кърджали и Студен кладенец и наличието на изключително биоразнообразие, в което буквално е потънал градът, са още ценни предимства, които привличат ежегодно хиляди туристи.

И накрая ще завърша с това, с което започнах – детска вокална група „Дъга“ е създадена през 1983 г в град Кърджали от вокалния педагог Снежана Полихронова. С песните на Дъга-та израснахме няколко поколения деца, пяхме, пътувахме и разнасяхме славата на Кърджали на десетки международни конкурси.

„Кърджали, роден край, нощ и ден над теб сияй.

На свободното утро, свободното утро, зората сияй.

Днес духът на Орфей в теб безсмъртен той живей.

И дарява с песен сърцата безкрай.“

• Споделете, ако статията ви е харесала или напишете мнение в коментар.
• Абонирайте се през формата, за да получавате най-новите статии директно по имейл.
• Или ме последвайте в канала ми в YouTube