Живот на село – началото

В живота, казват, случайни неща няма. И вероятно не е случайно, че през 2012 г. работата ме доведе в село Тънково, че още с влизането в селото ми казаха, че се продава къща и че тази къща стана моя след няма и две седмици. До тогава никога не съм имала село, нито като дете, нито след това. В ученическите ми години живеехме в панелен блок, в който през лятото не оставаха деца, с които да си играеш, защото всички отиваха „на село“. Само аз и брат ми – в града. В квартала. В блока.

Стара селска къща

Предполагам ми е останало някакво чувство на неудовлетворение, което се е загнездило дълбоко в мен и което се отключи през 2012 г.

Така се отключи, че вече не мога да си представя да не съм на село.

В началото, след като купих къщата, нямах представа какво ще правя с нея. Три години продължаваше да стои самотна и да ме чака. Кротко. Търпеливо. Ходех летата с децата за по ден-два в седмицата. И тук ще ви призная нещо – съвсем в началото спяхме на палатка в двора. Къщата ни е стара селска къща, но все пак здрава. Беше обаче изоставена и докарана до такова лошо състояние, че в началото ме плашеше да влизам и да спя в нея. Трябваше ми време да свикна.

Началото

Това време дойде, а дотогава успяхме да изчистим двора. В началото беше толкова обрасло, че дори не разбрах, че частта от двора, която беше оградена с мрежа (за да са отделени животните), е моя. В лабиринта от лози, смокини и бъз, плюс високи до кръста треви и тръни, не ставаше ясно, че мястото с гаражната врата, отделено с мрежа, е част от този двор.

Постепенно изчистихме джунглата

и махнахме всички мрежи, гуми, счупени стъкла, ръждясали тенекии и пирони, разхвърляни навсякъде. Всъщност пирони и счупени стъкла намирах години наред в почвата.

Имот с кладенец

Животворно богатство.

Къщата е на два етажа – един приземен етаж с камък и втори етаж с тухли. Гредоред между двата етажа. Нещата, които ме привлякоха да я купя, бяха вътрешната баня с тоалетна и собственият кладенец в двора. До ден днешен съм доволна, че избрах имот с кладенец. Да имаш собствен водоизточник е едно от най-големите богатства в един имот на село.

Близо до града

Освен това

село Тънково се намира на 30 км от Харманли и Хасково.

По средата е между двата града, което си е удобство. Асфалтирано е и имаме прекарана обратна канализация. Имаме църква, два магазина и хубав център с беседка. Живо село е – лятото е пълно с деца на гости при бабите си, но на Великден е най-хубаво – когато и стари, и млади се съберат при църквата.

Лятна резиденция

Чак на третата година предприехме по-сериозни стъпки към реновиране. До тогава имахме време да помислим, да видим как се държи къщата през различните сезони, капе ли отнякъде, къде е сянка, къде е слънце.

И после започнахме отвън навътре. Реставрирахме изцяло битовия навес и стаята към него, която всъщност е лятната ни „резиденция“, оборудвана с кухня, камина, баня и тоалетна, за да не се налага постоянно да влизаме в къщата. Бившият стопански двор, който се състои от три стаи, почистихме, сложихме нов покрив и превърнахме в складове, къща за кучетата и работилница. Прекарахме чисто нова ВиК и ел.инсталация в целия двор, включително навеса и складовете.

Уединение навън

Навес зад къщата – перфектното място за почивка.

Имаме три кучета и 2 котки. И да ви кажа – много ни е готино. От ранна пролет до късна есен сме навън, където имаме всичко необходимо. И понеже дворът ни е ограден от всички страни с плътна ограда, а къщата стои между навеса и улицата, имаме и уединение. Никой не ни вижда какво правим в „резиденцията“.

В следваща статия ще разкажа за организацията на двора и различните кътове – за отдих, за работа, за инструменти, за храна за животните и др.

• Споделете ако статията ви е харесала или пишете в коментарите ако сте посетили някое от споменатите в статията места.

• Абонирайте се през формата долу, за да получавате най-новите статии директно по имейл. Изпращам само полезни неща!
  

И не забравяйте, че за красотата трябват очи. Пожелавам ви да имате очи за всички прекрасни неща в този свят.