Извънредно положение – живот на село

март 21, 2020

В тази тема ще споделям моменти от нашия живот в странната и незапомнена досега криза, в която изпадна съвременното общество.

Както каза голямата ми дъщеря – за това ще пишат след време в учебниците, а ние ще сме го преживели. Дано.
Извънредното положение в момента го прекарваме в село Тънково. Тук имаме вила и малка ферма за зайци. Заформили сме си семпло и нестандартно място за живеене, което наричаме битовата стая. Имаме си навес, изграден от камък и глинени тухли (кирпич) и много спомени, подредени по стените. Къщата стои между това място и пътя и ни осигурява спокойствие и несравнимо уединение.

Сега не бързаме за никъде и сутринта не ставаме преди слънцето да започне да наднича през прозореца. Закусваме под навеса, пием кафе на слънчевата пейка, а трите ни кучета се въртят около нас, търсещи внимание и ласки.
След което всеки се захваща с някоя задача. Тези дни до обяд работя на компютъра, а следобед вършея по градината и заешкото стопанство.

Мая учи дистанционно на горната спалня – под покрива – там е нейното царство. Таблети, телефони, чатове, тик-ток и айде.бг. Животът на един прохождащ тийнейджър.

И все пак покрай нас и работата ни, тя контактува с различни и интересни хора, среща се с птици и животни, знае българските традиции и познава доста добре живота на село и свързаната с него работа по двора, в градината, в стопанството. Освен това ми е първа помощничка в кухнята – може да прави палачинки, салати и супер мелби.
Когато сме в Тънково, малките междучасия ги прекарва на хамака, а в голямото закусва – днес пържени филийки.

За обяд направи сандвичи и после с нас на двора.

Пролетта не се вълнува от вируси и извънредно положение – тя се настани по дърветата и тревите, щъркелите пристигнаха на село, а пойните птици пеят неуморно в търсене на своята любима.

Тревата избуява и иска косене, бордюрите и цветните лехи искат зачистване, зайците са немалка грижа и три кучета – също. Три часа работа по двора и четири чувала се напълниха с треви и друг органичен отпадък.
През това време Мая освежи с нова боя бъчвите – къщички на кучетата, които те не ползват, но ги държим „за красота“.

Васко си подрежда работилницата и лакира дървените греди на гаража. Имаш ли къща на село, имаш постоянно работа.
Е, отделихме време и за следобедно кафе, плюс да помогна на Васко, да намеря въже на Мая, за да направела играчка за кучета, изкарай ми боите, къде са четките, изкарай ми зайче (изкарахме две – да си правят компания). И денят мина.

Като тръгне да преваля слънцето, е време за огънче в камината и пържоли във фурната. Слагаме масата и сядаме на топло с „Дами канят“ за вечерен филм. Опитвайки се да прогоня тревожните мисли за неясното бъдеще на бизнеса, с който си вадим хляба, се търкулвам в леглото. Качвам снимка в единия инстаграм профил и докато правя наум план за следващия ден, отпътувам за страната на сънищата.

А вие как прекарвате този критичен период? Ще се радвам да прочета за вашите преживявания долу в коментарите.