До Големият сипей през април

„Големият сипей“ е защитена местност в Източните Родопи. Една от най-големите и изключително богати на биоразнообразие. Намира се в община Стамболово на северния бряг на язовир Студен кладенец.

Преход до скалите над Коневския водопад

Ако искате диво приключение – това е.

В недрата на защитените местности за хора място няма. Там екосистемата е запазена цялостна и човешкото присъствие може само да й навреди, независимо какви са намеренията ви. Затова пътеките са в буферните зони или по границата на тези чувствителни територии.

Дори и по границата обаче, този маршрут е изпълнен с приключения и красоти и ще ви докосне до едни от най-дивите места в Източните Родопи.

От Конево до Къс кая

Еднодневен преход с дъх на приключение.

Ние тръгнахме пеш от село Конево и целта ни беше да достигнем до скалите над Коневския водопад и скалната ниша, от която се вижда и самия водопад. Това е единственото място, от което този водопад може да се види по суша. Иначе само с лодка по вода.

Маркировка по маршрута няма, пътеката е обрасла и на места задръстена от паднали дървета. Ходила съм няколко пъти и сама трудно бих се оправила, ако Васко не е с мен да ме води. Той винаги знае правилната посока – не знам как го постига. Ако искате да посетите това място, ви препоръчвам с водач, иначе рискувате да се загубите.

Април – любовта се заражда

През април природата е така жива, чак въздухът трепти.

Достигането на скалите над Коневския водопад отнема около час и половина. Може и час, но ние често спирахме да снимам. Пълно е с диви цветя, диви зайци и следи от диви прасета. По доста амортизирано мостче се преминава Коневската река, продължава се нагоре под скалите на Къс кая, в които ще различите скални гъби и други причудливи форми. И после се слиза до скалите над водопада. Ние направихме кръгче – на отиване покрай Къс кая, на връщане покрай реката.

Каньонът

Гледката отгоре към каньона на Коневския водопад е величествена. В далечината се виждат защитена местност Юмрук скала и крепостта Моняк.

Точно зад скалите има поляна с чешма – удобно място за пикник.

Скалната ниша

От поляната по пътека се тръгва надолу, все едно към язовира и след още една чешма – наляво и право нагоре към огромна скална ниша. От нея се вижда водопада, който по това време на годината беше с доста висок дебит, макар и не на максимума.

Общо целият преход ни отне около 4 часа, без да бързаме, с много спирки за снимане и с почивка за обяд. Денивелацията е не повече от 300 метра и като цяло преходът е лесен, но в доста пресечен терен и по пътеки, които не са поддържани, има храсталаци, бодли, гущери, жабки и всичко, което си пожелаете от дивата природа. Пълната картина и страхотно преживяване.

• Сподели, ако статията ти е харесала или напиши мнение в коментар.
• Абонирай се през формата, за да получаваш най-новите статии директно по имейл.