Дестинация „Изворът на Арда“
Арда е най-голямата река в Родопите и аз съм израснала край нея. Така се случи, че и работата ми е свързана с тази река, а до този април не бях виждала началото й. И се радвам, че с моя приятелка и двете ни дъщери се организирахме и посетихме това така вълнуващо за мен място.
Каньон Горло и Могилица
Изворът на Арда се намира на 1540 м. надморска височина.
Ден първи – тръгнахме следобеда от Кърджали и към 16:00 ч. бяхме на жълтата табела за каньона Горло. Преди нея има една отбивка вляво с големи информационни табели, която за малко да ни обърка. На около 300 метра след нея, пак вляво е малката жълта табелка, до която има място за паркиране. От нея до каньона са точно 5 минути спускане. Трябва да сте със стабилни обувки, защото е хлъзгаво.
Горло се разпростира на не повече от 200-300 метра и наподобява гърло, оттам е и името му – Горло, на местния родопски диалект. Образуван е на река Арда. Малък, но впечатляващ. Слезете ли долу, попадате в друг свят. В средата на април ние бяхме сами. В Западни Родопи сезонът започва по-късно и през цялото време се чувствахме все едно забележителностите са запазени само за нас.
В късния следобед, почти за вечеря стигнахме в село Могилица, където си бяхме запазили места в една от къщите за гости. Домакинята беше единствената от три къщи и един семеен хотел, която се съгласи да ни сготви.
Изворът на Арда и Ардин връх
Арда извира на 1540 м. надморска височина под Ардин връх.
В ден втори на нашето пътешествие се придвижихме първо с колата до Билянска махала. Има я на картата, има и табели по пътя, няма къде да объркате. В края на махалата има разклон с три пътя и насочващи табели – ние хванахме десния почвен път. Вървяхме плавно нагоре по този почвен път, който ни отведе до „Дядовата ряка„. Това е ваканционно селище със собствен рибарник, барбекю и места за къмпиране. Необикновено място, ориентирано към природата. От него, вляво хванахме пътеката със синя маркировка. Първо в гората и после покрай реката. Маркировката е добра, а пътеката е поддържана – всички паднали дървета бяха отстранени. Най-общо казано нагоре се качихме вляво от „Дядовата ряка“ (по реката) и надолу слязохме от дясно.
Изворът на Арда
Под вековния бук – животворна вода.
След като вървите около час нагоре и преодолеете около 400 метра денивелация, гората изведнъж се разрежда и ще видите просторна поляна с беседка, барбекю, огнище и дървено мостче. Зад тях е изворът на Арда. Като се огледате наоколо, ще видите, че сте заобиколени от борова гора, но зад беседката има една група широколистни дървета – там е. Под вековен бук, на който табела сочи началото на тази величествена река.
Всъщност изворите на Арда са няколко (17 на брой) и са разпръснати по цялата поляна и нагоре към Ардин връх. Този под бука е най-голям и е посочен за главен извор.
Ардин връх
или Малката Юрта се извисява на 1731 м. надморска височина.
Изворът на Арда се съчетава идеално в един маршрут и в един ден с изкачване на Ардин връх, който на моето приложение за върхове (Mountain Peak AR) е отбелязан като Малка Юрта . Не и през април обаче.
Нагоре имаше над 30 см сняг, през който се вървеше трудно, защото е омекнал и краката ти постоянно пропадат – на места над коляното. Последните 300-400 метра бяха плътно покрити със сняг и пътеката се губеше постоянно – добре, че беше маркировката да ни води. 10 метра изминавахме за 10 минути – бавно и тегаво. На сто-двеста метра под върха се отказахме. Не бяхме готови за преход в сняг, краката ни бяха мокри и нямаше смисъл да продължаваме.
Така че Ардин връх остана за следващия път, за част втора на „Дестинация „Изворът на Арда“, когато ще посетим и Кошница, и панорамната площадка над Могилица, и пещерите Надарска и Голубовица.
Повече вижте във видеото:
Агушеви конаци и пещера Ухловица
Прогнозата за третия ден беше за 99% дъждовно време. Такова и беше. Още в 6:00 ч сутринта се изля един порой и след него си валя през целия ден. Ние предвидливо за този дъждовен ден си бяхме запазили двата обекта, в които се влиза вътре.
Започнахме с Агушевите конаци, които бяха точно срещу нашата къща за гости. Да ви кажа – такъв дом не се среща често и това трябва да е топ атракцията на този район. Просто е невероятно как един човек може да създаде и изобрети нещо толкова модерно за времето си, което да устои на годините, да функционира и до днес и още – да е притежание на същата фамилия, 200 години по-късно. За мен това посещение беше изключително интересно, беседата също и бих препоръчала на всеки, който стъпи в Могилица, в никакъв случай да не пропуска това преживяване.
Пещера Ухловица
Намира се на 1040 м. надморска височина.
Последна в нашата програма беше пещерата Ухловица. За да я посетите, трябва да извървите нагоре към 400 м. за около 25 минути, последната част по стръмни стълби. В пещерата се влиза на всеки кръгъл час с водач и последното влизане е в 16:00 ч. Качвате се стръмно нагоре, после в самата пещера се спускате стръмно надолу, вървите по коридори, покрай невероятни форми, достигате до подводен мини водопад и се връщате обратно – пак нагоре към изхода на пещерата и пак надолу по пътеката до колите. Посещението изисква известни усилия, но много си заслужава. Ухловица е впечатляваща с наследството, което ни е оставила.
- Сподели, ако статията ти е харесала или напиши мнение в коментар.
- Абонирай се през формата, за да получаваш най-новите статии директно по имейл.
2 Replies to “Дестинация „Изворът на Арда“”
Really nice article, it’s all about the source really.