Караджов камък – неочакваният исполин

За традиционния семеен планински поход през август бяхме планирали маршрут в Стара планина. Прогнозата обаче беше за сериозен дъжд с гръмотевици, която не се промени до последно. И решихме да заложим на любимите Родопи.

Началото

Разбира се, че избрахме нетрадиционен маршрут, за който се наложи да нощуваме в Давидково. Идеята ни даде наш колега и приятел, който ни предложи да тръгнем по Е8 след село Планинско.

Самото село абсолютно си заслужава името, защото е разположено буквално по стръмен склон с немалка денивелация. След Планинско има голяма беседка с изградена паметна плоча и барбекю. Малко след нея вдясно има уширение на пътя и оттам започва пътеката.

В началото по Е8, в края – на Кръстова гора.

Маршрутът следва добре маркирана горска пътека. Тя ту излиза на открити поляни, ту следва ръба на някое било, наситена е с панорамни гледки и интересни животни.

Маршрут

Ние бяхме шест човека с бус, който оставихме на шосето след Планинско. Оттам набрахме височина и подсякохме върховете Гребенарова чука (1573 м) и Акватепе (1599 м). Между двата се намира Родопското конче, което в никакъв случай не е като Пиринското. Вижда се един скален ръб, но надолу всичко е гора.

Минахме през голяма ливада, под връх Солукейля (1550 м) и по скален ръб с гледка към Белинташ и Сини връх. Там и след това в гората видяхме диви кози. Много диви кози, които бяха по-бързи от моята камера.

Гледки, които се помнят

Гората се разтвори и Родопите се ширнаха пред нас.

В същата тази гора попаднахме на пепелянка и си набрахме няколко гигантски сърнели. Този маршрут попада в обхвата на резервата „Кормисош“, в който живее най-голямата популация на кафява мечка в България. През целия преход си подхвърляхме шеги на тема „мечки“. Истината е, че бяхме нащрек и близостта на това диво животно хвърляше допълнителна доза адреналин в нашето приключение.

В един момент гората изсветля, разтвори се и ни показа една от най-изумителните гледки – към Караджов камък и Сини връх. Изключителен момент, на който всички се насладихме. Дори Зара, която измина тройно повече километри от нас самите.

След като нащракахме по няколко кадъра, се насочихме на запад от Караджовия камък и навлязохме в букова гора. Огромни вековни букаци в най-причудливи форми ти дават усещане за вълшебство. Точно тези гори са едно от най-големите богатства на страната ни – диви, магнетични, великолепни. Съхраняващи изключително биоразнообразие и пълнещи дробовете ни с чист планински въздух.

Караджов камък

360-градусова панорама, която те оставя без дъх.

И изведнъж от гората изниква този скален исполин с височина 1448 м. Наречен е на Караджа войвода. Внушителна канара с две рамена, забити все едно на ръба на планината и между тях набит Караджовият камък. Под него – процеп. До процепа е прокарана дървена стълба с метален парапет, по които можеш да изкачиш 18-те метра. И след тях да достигнеш до малкото плато, което се образува над Караджовия камък. Панорамата тук е на 360 градуса и накъдето и да погледнеш, очите ти се пълнят с великолепието на Родопите.

Дом на траките

Някога, преди повече от 2000 години, тук е имало светилище, за което свидетелстват множеството изсечени в скалата дупки. Самото място на Караджовият камък – на ръба на планината – е типично за тракийските светилища, които са разположени все по изявени и стърчащи над околния терен скални участъци. Може би е имало крепост, може би и други знаменити неща са се случвали на това място.

За нас остава радостта да му се наслаждаваме във вида, в който е достигнало до нашето съвремие. И да не забравяме за хилядите чужди стъпки и хилядите чужди въздишки, които този камък е поел.

Кръстова гора

Преди да поемем към Кръстова гора поседнахме за по един сандвич – да се подкрепим, да отдъхнем и да осмислим това, което бяхме видели. След което групата ни се раздели на две – двама се върнаха, за да вземат буса. Останалите четирима поехме към Кръстова гора.

Отне ни час и половина да стигнем от Караджов камък до Кръстова гора. Маркировката на места се губи, но като цяло пътят е горски и е логичен.

На самата Кръстова гора заварихме солидни строително-ремонтни дейности. Изглежда, че се строи манастирски комплекс или поне на това прилича. Самата църква също беше в ремонт. Все пак се насладихме на възможността да си починем и да се освежим, след което поехме по пътя надолу към село Борово. И по средата на пътя нашите хора ни прибраха с буса.

Малко цифри

Изминати километри по маршрута Планинско – Родопско конче – Акватепе – Караджов камък – Кръстова гора – 16 км.

Денивелация – 838 м.

Терен – горски пътеки до Караджов камък, горски път до Кръстова гора.

Чешми по маршрута – няма. На шосето след Планинско има поне 5 чешми, но по самия маршрут няма ни една. Вода – чак на Кръстова гора.

• Споделете ако статията ви е харесала или пишете в коментарите ако сте посетили някое от споменатите в статията места.

• Абонирайте се през формата долу, за да получавате най-новите статии директно по имейл. Изпращам само полезни неща!
  

И не забравяйте, че за красотата трябват очи. Пожелавам ви да имате очи за всички прекрасни неща в този свят.