Оглежда ли се чапловата колония в огледалото на Кърджали?

Две са нещата, с които Кърджали се отличава и само с тях може успешно да се рекламира като зелен и екологичен град (ако поиска):

реката и чаплите.

Най-голямата родопска река Арда минава през град Кърджали и го разделя на две. На десния бряг са кварталите Възрожденци, Прилепци, Резбарци, Веселчане и Гледка. На левия бряг е централната част на града, пазара и кварталите Боровица, Байкал и Студен кладенец (образуван основно при изселването на жителите от селата по поречието на сегашния язовир Студен кладенец). Парковете на града също са отляво на реката.

Водното огледало

До 2009 г. Арда протича през града без да е оградена от стени или регулирана по някакъв друг начин. Просто река с брегове и на около 2 км. навътре започват сградите. От 2009 г. на реката е изградено водно огледало, което всъщност е канал със солидни стени, в които е „вкарана“ реката. Тази корекция е с дължина 3 км. и завършва при най-източния мост на град Кърджали. Под моста са изградени шлюзове, за да регулират водния отток.

Съоръжението е уникално за България,

защото започва от язовир Кърджали и завършва преди язовир Студен кладенец – т.е. свързва два от най-големите язовири в страната. И в същото време защитава града от наводнения, каквито са възможни при екстремни валежи например. Тогава, когато нивото на язовирите значително се покачва и се налага аварийното им източване. Огледалото има функцията да отвежда водите от източването на язовир Кърджали през град Кърджали към язовир Студен кладенец, без стихията да причинява щети на сгради, хора и т.н.

Интересното е, че подобен проект е замислен още през 1971 г. До 1981 г. е изпълнена само корекцията на вливането на Кьошдере в Арда (при въжения мост) – направено е укрепване на бреговете със защитни стени. В периода 2001-2002 г отново се влагат средства за укрепване на реката, но същинското и цялостно осъществяване на идейния проект от 1971 г. се извършва през 2008-2009 г.

И да, безспорно водното огледало е необходимо и полезно за града съоръжение. В анонсите и обещанията на кмета Хасан Азис обаче се говори за плавателен канал и водни атракции. Това е, което липсва на кърджалийци. Обяснението е просто и в същото време сложно – земята е общинска, самото съоръжение (строителната част) е собственост на МРРБ, а водата – на „Язовири и каскади“. Или нещо подобно – цитирам по спомен от едно от заседанията на Съвета по туризъм към Община Кърджали от 2014 г.

Въпросът е, че огледалото има много собственици и никой не се наема да го развива като атракция. Въпросът е още, че на същото заседание ни уведомиха, че проектът е така изпълнен, че огледалото може да е само хидросъоръжение, без да е пригодено за други цели (туристически, плавателни и прочее). Може би има възможност да се преустрои, може би има начин да се обединят различните институции, може би, може би. Надеждите на местните хора са поне да бъдат изградени пешеходни алеи от двете му страни, за да може човек да се разхожда и наслаждава на водата в една цивилизована обстановка. В момента реката е изолирана от живота в града – прилежащите й площи са изоставени и не се поддържат.

Чаплова колония

Дълго преди корекцията на реката, на левия й бряг се оформя влажна зона, която е припозната от една категория птици като техен дом – чаплите. Тя е запазена при изграждането на водното огледало и колония има и сега. Намира се източно от „новия“ мост на Кърджали, на левия бряг на огледалото. Зоната е обрасла с папур, върби и водна леща и е богата на насекоми и малки рибки, които са основна храна на чаплите. В градска среда рядко може да се видят хищни птици, което допълнително осигурява спокойствие на чаплите и те се завръщат година след година и пролет след пролет.

В колонията в Кърджали гнезди малката бяла чапла, малък воден бик, нощна чапла и малък корморан. От няколко години към нея се присъединява и немият лебед, който също излюпва яйцата си при колонията. Птиците в колонията варират като през 2012 г са преброени 180 нощни чапли, 60 гнезда на бели чапли и 26 гнезда на малък корморан.

На територията на водното огледало като цяло са наблюдавани 83 вида птици според каталога на https://ebird.org/. Най-многобройни са видовете малка бяла чапла, малък корморан, кафявоглава потапница и лиска.

Въпреки че тази колония е единствената такава в България, тя не е разпозната от местните и регионални власти като приоритет за развитието на екотуризъм в града.

Единици са подобни колонии дори в Европа.

Наличието на този феномен в центъра на град е свидетелство за чистотата на водата и природната среда, тъй като птиците са изключително чувствителни и при най-малкото замърсяване биха изчезнали. От години обаче местната управа неглижира влажната зона като до нея не е осигурен дори нормален достъп – няма алея, няма укритие или обособена площадка за наблюдение. Дори липсват елементарни стълби, по които да слезете от моста при колонията.

(Актуализирано на 13.03.2022 г.) На моста е поставена информационна табела, която посочва видовете птици и статута на тази зона. Все пак липсват информираност и съзнание за опазване у местното население, както и липсва контрол от страна на общината. И това е довело до поголовното замърсяване с битови отпадъци. Добре че природата следва своя ритъм и птиците продължават да се връщат. За радост на всички техни почитатели.

За да подготвя статията, ползвах материали от отдел „Краезнание“ към Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“-Кърджали. Снимките са личен мой архив.

Хареса ли ви статията? Полезна ли беше? Споделете в коментар. Напишете ми още какво искате да прочетете в блога. Благодаря!