Вкусът е цар

Днес ще ви разкажа една история, в която аз и фотографът Иво Данчев сме главни герои. В нея се разказва за моментите, когато претърпяваме провал, готвейки храна, която сме готвили десетки пъти преди това. И за едни грозни палачинки, предизвикали широки усмивки.

Иво се обади ненадейно в една майска делнична вечер и попита дали може да ни посети. Имал поръчение от фондация „По-диви Родопи“ да снима различни места и къщи в Източните Родопи, една от които била нашата къща „Бягство при езерото„.

И разбира се, че остана за вечеря, за нощувка и за всичко – както си му е редът.

Когато Иво се обади, аз тъкмо приготвях вечеря за мен и Васко и просто добавих още продукти, за да има и за Иво. Ако сме само аз и Васко вкъщи, често готвя с каквото имам в хладилника. В случая – картофи, прошуто, домат, топено сирене, масло, зелен лук, пресен босилек и джоджен. Не запържвам храната, заради язвата на Васко. Обърквам всичко в тавата и слагам във фурната да си смесват ароматите. Така направих и сега, само че в йенско стъкло с похлупак. Когато картофите се задушиха, махнах похлупака, настъргах кашкавал и запекох.

Салата, лютеница, маслини, препечено хлебче със зехтин и картофената манджа – нищо специално наистина, но

Иво каза, че по-вкусни картофи не е ял – музика за моите уши.

Сутринта реших да правя палачинки. В къщата в Гняздово тиганът ми е Brio и прави номера, защото често сместа залепва и палачинките не се обръщат така, че да са идеални. Имам общо три тигана за палачинки, тъй като готвя на три места. И само brio-то ми създава грижи. Другите два са на Тefal и там ‘лабаво няма. Не знам от формата ли е, от покритието ли, но палачинките никога не залепват и винаги, ама винаги се обръщат. Затова Brio-то заменям с Тефал още утре, за да ми е мирна главата.

Но да се върнем при закуската. При все че забърках смес с домашни яйца и козе мляко, маслото – също домашно, това бяха най-грозните палачинки, които някога съм слагала на масата. Просто нито една не се обърна както трябва, станаха едни разкривени, ужасни направо. Нямаше да ги сервирам, ако Иво не беше настоял да ги опита.

И възкликна още при първата хапка:

„Мммм, това са най-вкусните палачинки, които съм ял“.

Сигурен ли си? – попитах аз невярващо. Не разбрах дали е сигурен, но така сладко си ги хапна, че ми напълни душата. Поиска да му завия останалите за из път и ми изпари всичкото притеснение. След което се снимахме, смяхме се и още се снимахме. И очаквам да е направил чудни кадри, както от въздуха с дрона, така и на земята с фотоапарата.

В такива моменти, една българска домакиня се замисля – кое е по-важно:

Красиво поднесена храна, която не е вкусна (най-голямото ми разочарование е перфектно изглеждаща торта в лъскава гръцка сладкарница, която беше ужасна на вкус).

Или храна без естетичен външен вид, но богата на аромати и с превъзходни вкусови качества. Вие кое предпочитате?

И разбира се, че нямам предвид храната, която е едновременно вкусна и красиво поднесена. В тази статия става въпрос за малките грешки в кухнята и за фаловете, които преживяват домакините като мен. За моментите, когато е вкусно, но не изглежда перфектно и се чудим да го сервираме ли изобщо в този вид.

В заключение ще кажа, че домашно приготвената храна често няма вид на мастър шеф ястие. Често домакините нямат необходимото време или въображение да сервират перфектната чиния. Но ако едно ястие е приготвено с любов и качествени продукти, няма как вкусът му да не е превъзходен. И това е най-важното.

Вкусът.

Той е царят.