Тридесет и осем

Тридесет и осем

Това стихотворение ми подари за 38-мия ми рожден ден чаровната Анахид Чальовска. И аз с удоволствие го споделям с вас:

Диви божури

Тридесет и осем

Пореден ден рожден с пореден номер,

безсмислена поредна равносметка.

Какво от туй, че искам да съм стожер

на ценности, като в нелепа плетка

 

се впримчвам пак в житейските интриги?

Годините са тридесет и осем…

Тъй много са прочетените книги

и битките, спечелени на косъм.

 

Оттук насетне почвам да живея

не в правила – в неписани канони;

на младостта живецът още тлее,

духът ми в клетка не стои поробен.

 

Ни бръчките, ни сребърните нишки

усмивката ми могат да прогонят.

Постигам цели и не падам ничком,

дори не нося за душата броня.

 

Любов – романс под звуци на китара

във мен бушува още с ритми диви;

от жажда трепетна гърдите парят,

напомняйки до болка, че съм жива.

 

Във всички отредени ми години,

ще пазя късче детство във утроба.

През бури, огън и вода ще мина,

и устремът ще бъде с мен – до гроба!

 

21.02.2010

Залез над Лютица
Фото кредит: Милен Чальовски

Ани, от сърце благодаря и знай, че стиховете ти са отражение на душата ми. И аз наистина започнах да живея.

Сподели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 0
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *