Тридесет и осем

Това стихотворение ми подари за 38-мия ми рожден ден чаровната Анахид Чальовска. И аз с удоволствие го споделям с вас:

Пореден ден рожден с пореден номер,
безсмислена поредна равносметка.
Какво от туй, че искам да съм стожер
на ценности, като в нелепа плетка

се впримчвам пак в житейските интриги?
Годините са тридесет и осем…
Тъй много са прочетените книги
и битките, спечелени на косъм.

Оттук насетне почвам да живея
не в правила – в неписани канони;
на младостта живецът още тлее,
духът ми в клетка не стои поробен.

Ни бръчките, ни сребърните нишки
усмивката ми могат да прогонят.
Постигам цели и не падам ничком,
дори не нося за душата броня.

Любов – романс под звуци на китара
във мен бушува още с ритми диви;
от жажда трепетна гърдите парят,
напомняйки до болка, че съм жива.

Във всички отредени ми години,
ще пазя късче детство във утроба.
През бури, огън и вода ще мина,
и устремът ще бъде с мен – до гроба!

Ани, от сърце благодаря и знай, че стиховете ти са отражение на душата ми. И аз наистина започнах да живея.

Сподели