Вишеград – средновековна резиденция, задушена от съвременна безотговорност
Вишеград посетих за първи път в края на февруари 2021 г. и скоро не ми се беше случвало така да се разочаровам. И въпреки, че тази крепост е част от серията статии „Пешеходни маршрути около Кърджали“ , не ви препоръчвам да я посетите пеш.
Задължително с автомобил, ако може със затъмнени странични стъкла и карайте чак до края на село Вишеград, без изобщо да се оглеждате. Човек си отдъхва чак след сметището в края на селото. Защото Вишеград се намира на чудно място – на южния бряг на язовир Студен кладенец с перфектната гледка и можеше да достави перфектната наслада. Само ако не се намираше в България.
Тонове битов и строителен отпадък тлеят по всички подходи към крепостта. Подход 1 – откъм улица Ардинска – фаворитът ми за пешеходен маршрут и със струпан боклук само в края на улицата. Подход 2 – откъм квартал Горна Гледка – там е най-драстично, защото минава през ромска махала и не ми се говори. Подход 3 – откъм село Глухар – с кола препоръчвам да минете оттам, но в навигацията си въведете „село Вишеград“, а не само „Вишеград“.
По пътя от Горна Гледка ви очакват безброй сметища, найлонови храсти и изоставени тръбопроводи, чиито тръби грозно са разхвърляни из калните насипи около пътя. Който и подход да изберете обаче, неизменно си остава сметището на село Вишеград. Пътеката минава оттам. Просто покъртително. Няма и следа от насочваща табела (дори за село Вишеград няма), да не говорим за информационно табло, паркинг, алея или нещо, заради което да определя това място като туристически обект.
Защото крепостта Вишеград може да е изключително важна от археологическа гледна точка, но не става за туризъм. Категорично не е пригодена за това! И очевидно няма никакво значение за развитие на туризма в Община Кърджали, въпреки че информация за Вишеград гордо е публикувана в сайта на Туристически информационен център Кърджали. Оттам разбираме, че „Средновековната крепост Вишеград е сред най-известните в Родопите.“ Горката. Била е най-известна, но не е знаела, че седем века по-късно ще попадне в ръцете на едно абсолютно нехайно управление и в полезрението на едно тотално безотговорно население.
Вишеград, както и всички останали обекти, посочени като подходящи за туризъм в община Кърджали, всъщност от години не се стопанисват въз основа на стратегия за развитие – познайте защо. Защото такава липсва. Ако има проблясъци на грижа за някоя от забележителностите, те по-скоро се осъществяват стихийно и хаотично, отколкото да са обвързани логически и да стъпват на конкретна стратегия за развитие.
Като професионалист в сферата на туризма за кратко бях част от Съвета по туризъм към Община Кърджали. Една от добрите инициативи, които бяхме подели през 2014 г., беше приемане на нова стратегия за туризъм. Изработихме и документ, който предложихме за обсъждане. По време на обсъждането се скараха представителите на двата отдела – основно отговорни за тази стратегия – отдела по туризъм и отдела за европейски проекти. Внесеният за одобрение проект не успя да стигне до общински съвет за гласуване и така тази идея умря. След което аз излязох от съвета и както виждам от сайта на общината, 7 години по-късно, Кърджали все още няма актуална стратегия за туризъм.
Въпреки екологичния шок, с който се сблъсках, все пак успях да си набележа маршрут, по който дори открих интересни „съоръжения“ за преминаване като това мостче.
Още един блогър – Христо Узунов – не е преглътнал суровите гледки на българската действителност и ги е описал в пътеписа „Вишеград – отхвърлената забележителност“ през 2016 г. Пет години по-късно пиша моята статия с опасението, че положението не само не се е подобрило, но е достигнало чудовищни окраски. И странно защо, но туристът, който в най-общия случай е лаик по история и археология, разбира и оценя подобаващо археологическото богатство на България. А отговорните институции за поддръжката и развитието на Вишеград като обект за туризъм – в случая Община Кърджали и Регионален исторически музей – не го правят. И нека се разберем – думи и действия не са едно и също нещо. Ако сте написали, че е важно, но не полагате грижи, значи не е. Ако говорите пред всички, че детето ви е важно за вас, но вкъщи го неглижирате, значи не е. Ето толкова е просто.
Панорамно видео от крепост Вишеград – виждат се: крепост Чит кая (над Лисиците), крепост Моняк, село Островица, заводите Бентонит и ОЦК (източна промишлена зона на Кърджали), град Кърджали и разбира се – язовир Студен кладенец
Все пак светлина в тунела има и тя се нарича професор Николай Овчаров. Добре че този археолог, често хулен и обвиняван, си е харесал Източните Родопи и от години работи тук. Той е издействал субсидия в размер на 100 хиляди лева от правителството за разкопки, които се очаква да започнат през пролетта на 2021 г. Ето линк към новината. В нея ще прочетете интересни факти и за самата крепост. Вярвам, че професорът няма да остане равнодушен към камарите боклуци и покрай разкопките, ще се повдигне и въпросът за сметищата. И дано тогава общината най-после се събуди и не само почисти, но и започне да прилага ефективен контрол спрямо замърсяващите – тези „граждани“, заради които подобни сметища съществуват.
Юлия Вукова хубаво е описала историята и емоцията около Вишеград, затова ви предлагам линк към статията в нейния блог, за да разберете все пак защо си заслужава да се посети.
Клипа за мостчето, което много ме изкефи:
ПС: Заснела съм всички покъртителни гледки покрай пътя. Снимките ще изпратя заедно с подготвения вече сигнал към община Кърджали. Тук не бих искала да си замърсявам блога с човешката помия.
Споделете и вие опит с други забележителни места, неглижирани от институциите и използвани за кошче за смет от населението. Може би идеи какво можем да направим ние като граждани, за да се подобри това положение (освен да изпращаме сигнали винаги, когато можем). В община Кърджали това със сигналите смея да твърдя, че е ефективно – изпращам сигнал и до два-три работни дни са реагирали. Може би ако сме повече, ще има и по-голям ефект.