Левочево – селото с 12 параклиса
Левочево е село в Западни Родопи, сгушено между Смолян и Пампорово. Типично родопско село, разположено амфитеатрално по склона, спускащ се към река Бяла. В деня, в който се разходихме по маршрута, беше „малко дуйно“ (както каза една от бабите в селото), но слънчево и прекрасно за кратък еднодневен поход.
Левочево е селото с 12 параклиса и 50 жители, накацали един върху друг покриви, възрожденска архитектура, читалище и местен планински водач.
Аз посетих селото за първи път през февруари 2021 г – бях на гости на приятелско семейство, чийто домакин е местният планински водач Александър Караджов. Как преминава денят ви, когато сте на гости на планинар ли? В гората!
По маршрута, който Алекс избра за нас, минахме покрай 5 параклиса. Общо в и около Левочево параклисите са 12. За разлика от Момчиловските, тези около Левочево са заключени и различни местни хора държат ключовете. Всички са добре поддържани, сгушени в гората или кацнали на върха на някоя бърчинка (хълм).
Тръгнахме на изток, изкачихме се към параклиса „Свети Илия“ откъм юг и с постепенно слизане надолу се върнахме в Левочево от запад. С дължина 7 километра и денивелация 370 м. изминахме тази обиколка за около 3 часа. Кратко време, в което научих, че леля Роси оставя купички с вода в гората на мравките да пият. Че ловните са си устроили приятно местенце за отдих зад един от параклисите. Че минаваме през територията на мечката, заради което Алекс носи спрей за мечки. И че зелената маркировка е поставена от него на доброволни начала.
Маршрутът се движи основно по горски път, който редува гора и ливади. На места се появява кулата на Снежанка. На друго разгледно място Алекс нарежда „Тук гледаме на юг – срещу нас е Кайнадинският рид, вляво е връх Ушите, а там най-отзад е вече гръцко“.
По време на този преход ще научите, че скалите, известни като Соколиците, са 5 на брой и с еднаква надморска височина – всички са по 1700 м.
Ще се насладите на смесена гора с букаци и смърчове, за които Алекс може много да ви разкаже, тъй като е лесовъд по образование. Както и за различните видове птици и животни в района, за които също много чете и много знае.
Интересна е историята за събора на Левочево, който традиционно се организира в дните около Илинден. Местните „сторват“ (правят) събора при параклиса „Свети Илия“, където всеки род си има свое дърво, под което постила одеала и там, под сянката на дървото, се настанява и прекарва празника. И така, минавайки през параклиса, разбирате, че това е дървото на Славови, а следващото – на Мечкарски.
В края на тази вълшебна разходка ще се насладите на отгоре на Левочево – селото с 12 параклиса.
И ще влезете обратно в селото по път, в който покривите на къщите от долна страна на пътя са в краката ви. Ще минете покрай къщата на Мария Нейкова (Козият рог). Ще прочетете звучни фамилии като Хворев и Ананощев. Ще видите, че всяка втора къща има име: къща „Рада“, къща „Златка“. И че на много врати е написано „Дар от набор…“
Село Левочево се намира на 12 км от Пампорово и 5 км от Смолянския квартал Устово. Било е голямо и пълно с живот село, но постепенно се е обезлюдило до днешните 50 жители. Сега семейството на Алекс е най-младото в селото. Все пак той ще ви сподели, че в последните години все повече къщи се реставрират и през лятото селото се пълни с млади хора и деца.
Ако статията ви е харесала, споделете мнение в коментар отдолу.
Били ли сте в Левочево? Или познавате някой от селото? Споделете с нас!