Дивите родопски коне

Там, където Душан дере разделя живописните източнородопски хълмове със звучни имена Калпака и Малка твърд на около 600 м.н.в., там препуска на свобода и стадото диви коне тарпани. Районът е Крумовград. Пак там фотографи и природолюбители бродят из трънливите поляни с фотоапарати в ръка, за да уловят мига на препускащ див кон из полята…

Да видиш диви коне в Родопите си е цяло приключение. Това понякога е свързано с няколкочасово обикаляне из родопските дебри и вълнуващи срещи с всякакви влечуги, костенурки и насекоми. Разбирате, че тършуването из горските храсталаци си е заслужавало напълно, още щом чуете пръхтенето им и зърнете силуетите.

Понякога обаче, както си карате по пътя към село Долна кула, за да гледате птици например, те ви се изпречват на пътя и ви гледат като нашественик, нарушил спокойствието им в родопската джунгла.
Източните Родопи се населяват от три стада диви коне – тарпани в района на изоставеното село Сбор, Крумовградско и в землището на село Нановица, Момчилградско. Третото стадо е от каракачански коне, които живеят в района на село Костилково, Ивайловградско. За да видите конете, трябва да се оборудвате като за пешеходен преход, да носите удобни обувки и вода. Може да се включите в някоя организирана програма или да попитате за индивидуален водач.

Тарпаните са внесени от Холандия, но се счита, че са обитавали нашите земи преди хиляди години. Каракачанските са местна аборигенна порода. Фототуровете в земите на дивите коне са едни от най-атрактивните за всеки природолюбител.

Конете са прекрасни животни – красиви, благородни, интелигентни, а родопските диви коне имат и специална цел. Тези създания са натоварени с изключително важната задача. Те трябва да изпасват поляните и откритите горски пространства в Източните Родопи, което е тяхно естествено поведение. И правейки това, цялостният ландшафт в Източните Родопи се запазва по напълно натурален начин (не се налага някой да коси, реже, чисти и т.н.).

Конете по естествен начин се грижат отворените пространства (поляни, ливади) в природата да си останат отворени (а не да се превърнат в джунгла). Така се запазва биоразнообразието.

Защото всяка част от екосистемата има своите обитатели. Едни твари живеят по поляните, други по дърветата, трети – по скалите и т.н. И когато съхраняваме мозайка такава, каквато е сега, се запазва и биоразнообразието. Дори се увеличава.

Свободно препускащите коне въплъщавам с мечтата да полетя отвъд реалното, отвъд времето и пространството. С неща като опиянение, страст и екстаз, с цветове като огнено жълто и оранжево, с алтернативен рок и спане под звездите.

И вместо заключение, ви подарявам чудесното стихотворение на Евтим Евтимов:

ДИВИ КОНЕ

Необяздени, диви коне
прелетяват през лунни ливади.
Ширине, ширине, ширине
е изпълнило гривите млади.

Незапрягани още в бразди,
незавързани, неукротени,
те препускат през тъмни звезди,
от предчувствие ново родени.

Неизказана, дяволска страст
от очите им ангелски цвили.
като нас, като нас, като нас
неоткрито небе са открили.

Да ги стигнем за малко поне,
да намерим душите си млади.
Необяздени диви коне
преминават през лунни ливади.

 

И една позабравена, но златна песен на „Клас“ за дивите коне:

Сподели, ако статията ти е харесала. Или напиши коментар какво ти е било полезно да прочетеш.

Абонирай се и ще получаваш всяка нова статия директно по имейл.