Екопътека Болярци – Перперикон

Днес ще ви дам идея за пешеходен маршрут до Перперикон със старт и край в село Болярци. Маршрутът е съчетание между поход сред природата и разходка в Античността. И отнема цял ден.

Село Болярци се намира на 14 км североизточно от град Кърджали. До селото се стига по асфалтов път. От него тръгва екопътека, която ще ви изведе директно на върха на скалния град Перперикон. Към 2021 г маркировката се е позагубила, доста от указателните табелки липсват, а от информационното табло е останала само конструкцията, затова тук публикувам негова снимка.

Оставяте колата в Болярци и тръгвате по табелата в началото на селото, която първо ви води по черен път в посока село Мургово. Пътят е открит – вляво е гора. След около 500м по този път се оглеждайте за останки от информационно табло. При него трябва да свиете наляво и надолу и да навлезете в гората. Този път ще ви отведе до мюсюлманското теке Саран баба. Там има чешма и около чешмата се оглеждайте за кафява табела с избелял надпис Перперикон.

От текето пътят логично продължава напред и надолу, но вие трябва да го напуснете и да свиете вдясно по пътека, която не е много видима. Ако намерите табелката на дървото, ще се ориентирате за посоката. Пътеката върви за кратко по едно стръмно и каменисто място, навлиза в гората и в един момент, покрай скали и дървета, завива остро надясно и тръгва нагоре.

Следвате я, докато излезете на полуоткрито пространство – скално плато с ниска растителност от западната страна на Перперикон. Оттук се вижда кулата и тя ви е ориентир. По пътеката отдолу до платото има подходящи места за почивка и дори за пикник. Но най-красиво е на платото, особено ако е ранна пролет и търсите повече слънце.

Пътеката от Болярци излиза директно под кулата на Перперикон. Може да разгледате римския град, византийските църкви и за кратко да слезете до Тракийското светилище, за да се снимате в тронната зала.

И поемате обратно към Болярци и автомобилите. Отиване и връщане става по една и съща пътека, но гледките, които виждате в двете посоки, са различни. Освен това сутринта светлината е една, а следобед друга – ще се насладите на различните цветове на природата. Удивително е как едни и същи места изглеждат различно според времето, в което ги посещаваме.

Пътеката е с дължина 3,2 км в едната посока, но предлага добро съчетание на природни красоти, интересни живинки, диви цветя и билки, панорамни картини и археологически забележителности. Лесна е и приятна за ходене.

Снимките в тази статия са направени през месец май, но по пътеката сме ходили през септември и февруари и пак беше хубаво. Ако отидете напролет, се оглеждайте в небето за мишелови и малки орли. По скалистите участъци има туфи с ароматна мащерка, в гората се крие срамежливи орхидеи, а по сенчестите места се спотайват дъждовници и гущерчета. Не се плашете от обитателите на природата – тях ги е страх повече – уважавайте техния дом. И не забравяйте да си приберете боклука в раницата.

За улеснение ви предлагам трак на маршрута, който съм качила тук:

Споделете дали успяхте да се ориентирате. Ако имате предложения за по-добри ориентири, споделете ги в коментар отдолу под статията.