Роженският събор – възродената мечта на хиляди българи

юли 21, 2015

Съборът в Рожен 2015 не е просто събитие, на което се представиха народни читалища и животновъди от цяла България. Той беше грандиозен спектакъл на българщината, на родопския дух и на жаждата на народа ни за повече моменти на национална гордост.

В трите дни на събора Роженските поляни се превърнаха в България-та, която всеки от нас носи в сърцето си – патриотична, фолклорна или чалгаджийска – тя е такава, каквато сме ние самите. Неоспорим факт е, че чалга не чухме нито от сцените на събора, нито от въртележките или търговските шатри. За кратко подочувахме ритмите й от някоя и друга кола или палатка, но те бяха бързо потушавани от мощния звук на каба гайдите например.

Минавала съм десетки пъти през поляните на Рожен, но за първи път ги виждам така оживени – феерия от цветове, докъдето ти поглед стигне. Над 8000 участника – това за Родопите си е вълнуващо изживяване и вероятно нямаше читалище в България, което да не е изпратило свой фолклорен състав на Рожен. Три дни сетивата ми се наслаждаваха на уникалното фолклорно богатство на България. При всяко извисяване на гласа на родопската каба гайда настръхвах и потръпвах при звъна на чановете. Забавлявах се с кукерите, смях се с милите баби и се радвах на младите момичета и момчета, захванали се с нелеката задача да пресъздадат красотата на родния фолклор. Възхитих се на спектакъла на Багатурите, както самите те се наричат, а гласът на Валя Балканска все още отеква в съзнанието ми.

И да, имаше от всичко по малко и по много – най-скъпото кафе и кебапчета на събор, ниско прелитащи американски самолети, патриотични възгласи и песни в палатковия лагер, много търговски шатри, за кратко липса на вода, ужасни задръствания, изключително кофти тоалетни в съботната вечер … Лично за мен организацията беше сравнително добра (имайки предвид мащабите на събитието), а и няма лошо да има търговия. Все пак можеше да се обособят тематично – фолклорна поляна, животновъдна поляна, търговска поляна, поляна за манджи и т.н. Както си бяха обособени палатковия лагер и паркинга за коли. И някакси ми липсваха родопските ястия. Както има ограничения за търговците – без чорапи и китайски стоки, така да има и ограничения за храната – без бланширани картофи и чай в пакетчета, но с родопски пататник, клин, качамак, луканка и пр. Друго е да ти замирише на планински подправки и пресни смолянски картофи с домашно масло. Тогава и високите цени щяха да си заслужават.

Е, може би следващата година. Защото искрено се надявам, че състоялият се през 2015 г Роженски събор няма да се превърне в падаща звезда – блеснала за кратко и потънала в дълбините на родопското море, а ще бъде възродената мечта на народа ни за ежегодно национално събитие, в което да господстват българският фолклор, местната родопска кухня и емоцията от това да сме заедно.