Язовир Ивайловград – една сбъдната мечта
Казват, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Моите са всякакви – и малки, и големи, и сини, и пъстри, и ментови, и слънчеви.
Оказа се, че някои се намират на около 100 км от родния ми дом и само чакат да ги открия. И не знам колко голяма ме прави тяхното постигане, но със сигурност по-щастлива.
Прекосяването на язовир Ивайловград с каяк беше жадувано удоволствие. Десетки пъти съм минавала с кола покрай него и съм го гледала с тръпнещи от желание очи да се плъзна по повърхността му и да изследвам извивките му. Защо ли? Защото е див и непокорен – спотайва се сред гъста екзотична растителност и не е много дружелюбен с назъбените си скални брегове.
Водното приключение започна от калния бряг на село Бориславци право на юг и после плавно зави на изток. Първите няколко километра водното тяло на язовира е широко и разлято и все още срещаш следи от цивилизацията – рибари, лодки, плаващи боклуци и други подобни. След което навлизаш в каньона на красотата. Първият голям завой е североизточно от село Долноселци, което е на върха и не се вижда от водата. Минаваме покрай чудесни закътани местенца – за отдих, за разговори, за любов – спотаени на сянка между дъбовите дръвчета, но близо до магичната сила на водата.
Първата спирка на брега е на място с беседка и барбекю, до което се стига или с лодка или по черен път, който само местните знаят. Следва заливчето с местността „Поповата бахча“, където пак местните ходят на плаж и водата е чиста и топла. После още завои и пак заливчета, причудливи скали и зелена от водната леща вода. Спираме пак за малко на каменист бряг, на който част от групата ни се гмурва в прохладните езерни води. И продължаваме да си гребем и да се наслаждаваме на последните слънчеви лъчи на циганското лято. И така общо 30 км – от Бориславци до стената на язовира.
Ивайловград е място за уединение и размисли. Място, в което можеш да се отпуснеш по средата на леко набраздената синя повърхност и да си говориш с хубави хора за нещата от живота. Или просто да си помълчиш и да останеш насаме със своите си цветни настроения, заобиколен от успокояващите меки била на Източните Родопи. Невероятно място, до което си заслужава да се докоснеш, но само, за да си откраднеш малко красота и да избягаш. Не да го завладееш, а да го оставиш непокътнато, за да не губи чара си. Да си остане девствено и вълнуващо сетивата – като Източните Родопи.
Сподели, ако статията ти е харесала.
Или напиши коментар какво ти е било полезно да прочетеш.
Абонирай се и ще получаваш всяка нова статия директно по имейл.