Пелевун, трахана и други екзотични наименования

Пелевун, трахана и други екзотични наименования

Пелевун е село в Източни Родопи, на 25 км от Ивайловград и на 14 км от границата с Гърция по права линия. Тук за първи път стъпих през 2005 година и оттогава си знам, че селото се казва Пелевун, въпреки, че на табелата пише „Плевун“. Това е едно от недоразуменията на българската администрация – едно място да се казва Пелевун, а на табелата му да липсва една буква. Затова и местните са изработили специален надпис, който гордо стои до официалната табела в началото на селото. Двете заедно гласят следното: „Плевун“ Е ПЕЛЕВУН. 

А за самото село съм писала подробно в тази статия: Пелевун – живата история на Тракия. 

Пелевун и трахана

Траханата е емблематична храна за Пелевун. Местните се гордеят с факта, че пазят автентичната рецепта, донесена от малоазийските българи преди повече от век. Тя е предавана от поколение на поколение и се е запазила като традиционно ястие на пелевунската трапеза. В годините се появяват и вариации на класическата трахана, към която започват да се добавят билки, зеленчуци и гъби. Прилагат се и нови начини за приготвяне като например трахана със спанак, кокошка с трахана, солен кекс и крем супа с трахана. Идеална е за сгъстяване на ястия като заместител на нишесте или фиде.

За класическата рецепта за една порция трахана трябва да заври 400 г вода с малко сол. В нея добавяме една супена лъжица трахана, предварително накисната в малко вода. Варим десетина минути, докато омекне хубаво и стане на каша. В купа сме си приготвили начупен препечен хляб или сухари и натрошено сирене. Заливаме ги с кашата с трахана. И накрая щедро добавяме запържено масло с малко червен пипер, шарена сол или други подправки по желание.

Работилница Нощви
Събор на траханата

Събор на траханата

В началото на ноември в двора на вила „Армира“ се проведе „Събор на траханата„, в чиято организация участвах доброволно и аз. Този местен празник, който е иницииран от местен занаятчия и производител на трахана – Теменужка Матева. В своята работилница „Нощви“ тя приготвя няколко вида трахана по свои рецепти, от които може да изберете и закупите в сайта: https://www.noshtvi.com/

Признавам, че траханата не е моя любима храна. От малка не я харесвам и не я помирисвам дори, затова и не мога да дам лични впечатления не само от траханата на Нуша, но от която и да е друга пелевунска трахана. Което не ви пречи да опитате и да споделите опит в коментарите долу.

 

Самият събор се състоя в събота и беше един истински малък празник на традиционните храни и занаятчийските творения. Цялата програма беше посветена на местните вкусове, които различни хора от всички краища на България бяха донесли до Ивайловград под формата на сладка, мармалади, зеленчукови консерви, сирене, ахчак, кисело мляко с дъх на кафе, малиново вино, печива, суджуци и др. Имаше и занаятчии с кожени изделия и цървули, произведения от дърво, керамични изделия, козметика с шафран и лавандула, смокиново кафе, наложен пелин и теменужки. Имаше и гости от Румъния, които са всъщност представители на българската общност от село Извоареле, окръг Телеорман. Те представиха свои ястия, включително своя версия на трахана, която те наричат „триеница“.

Грънци
Събор на траханата

Освен изложението на фермери и занаятчии, в програмата се включиха изявени лектори по близки до събора теми като обредните хлябове, биодинамичното земеделие, традиционните обичаи и гастрономическия туризъм. Лично мен ме впечатли лекцията на Теодор Насар. Този млад и изключително начетен човек не просто излезе, за да говори – той се вля в публиката. С лекота подхвана разговор и премина през всички етапи на биодинамичното земеделие без за миг да позволи на аудиторията да й стане скучно. Съвсем естествено лекцията му се превърна в дискусия, в която участваха и млади, и стари и от която съм сигурна, че дори най-незаинтересованите научиха по нещо. Това за мен беше не просто лекция, а преживяване.

Не мога да подмина и активното участие на гостите от НЧ „Проф.д-р Асен Златаров – 1927“ от село Смилян. Тия жени пяха, готвиха, показаха ни какво е „смигаль“, наричаха за здраве, участваха в дискусиите и изобщо не се спряха през целия ден. Техният секретар Илия Годев – човек, отдаден на каузата за запазване на живото наследство в Родопите, ги беше подготвил и организирал да пропътуват 4 часа по родопските баири със завои и пак да стигнат до събора навреме. Благодарение на тези светли хора ги има традициите, както ги има и българските села с тяхното многообразие от звуци, вкусове и цветове.   

И ще завърша с децата. Какво е един събор без забавления за най-малките? А на Събора на траханата имаше и игри, и дори куклен театър! За всичко това се погрижиха чудесните хора от сдружение „Дъбрава“ и фондация „По-диви Родопи“. Те не само подариха много усмивки на децата, но и успяха по забавен и непринуден начин да обогатят знанията им – задача, която никак не е лесна, когато става дума за тия малки рошави глави, които трудно се задържат на едно място и още по-трудно приемат ученето като забавление.

  • Сподели, ако статията ти е харесала или напиши мнение в коментар.
  • Абонирай се през формата, за да получаваш най-новите статии директно по имейл.
Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *