10 причини да се гордеем, че сме родопчани

Какво са Родопите за мен?

Родопите са мистика – няма друга такава планина, съхранила безброй свети места, понесла неописуема мъка и пак вдъхновяваща със своята сила и величие.

Родопите са блян – по първичното, по непознатото, по неоткритото. Родопите са обещание – за добро, за вярност, за вечност. И не на последно място – Родопите са любов – към природата, към децата ни, към корените ни …

Колко невероятни неща крият любимите ми Родопи! „Една Шекспирова драма, оживена от перипетии и постоянно менливи декорации”, е казал Вазов.

Ето моите 10 причини да се гордея, че съм от Родопите:

1. Родопската песен – тя не се пее с глас, а с душа. Всяка родопска песен е изстрадана история, пропита със столетна мъка, изживяна в сърцето на всеки родопчанин. Родопите се наричат още Славеевата планина. Защо ли? Защото, когато запееш на върха, планината поема и разнася гласа ти из околните върхове и цялата се оглася. Зачуруликва като славей. Прочутата Валя Балканска е от Родопите. Тя изпя песента „Излел е Делю хайдутин“, която е единствената българска песен, носеща посланието на българската култура в Космоса.

2. Като заговорихме за личности – писателят Николай Хайтов, световноизвестният цигулар Васко Василев, актрисата Аня Пенчева, алпинистът Христо Христов, революционерът Никола Савов – всички те са родени в Родопите. Капитан Петко войвода не е родом от Родопите, но се гордея, че той и неговата дружина са посветили живота си на освобождението на българите от Беломорска Тракия и Родопите.

3. Въпреки че не е научно доказано, досега не е намерено друго място по света, за което да се твърди, че е дълго търсеното светилище с прорицалище на древногръцкия бог Дионис. Горда съм, че това място се намира в Източните Родопи, част е от археологическия комплекс Перперикон и годишно привлича хиляди туристи.

4. Родопската „каба” гайда е позната единствено в Родопите. Тя има специфично ниско и плътно звучене, което не оставя равнодушно ни едно родопско сърце. И само тук, и по-точно в Смолян, си имаме оркестър „100 каба-гайди“. А от 2012 г вече си имаме и рекорд в книгата на Гинес – 333 каба-гайди, свирещи едновременно родопски песни.

5. Само в Родопите растат родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), родопският крем (Lilium rhodopeum) и родопската горска майка (Lathraea rodopaea). Освен това знаете ли, че само в Източните Родопи расте последното дърво от вида Тракийски дъб не в България, не в Европа, а в света. Дървото е родопски ендемит – уникален екземпляр. А единственото вечнозелено ягодово дърво в България, известно още като „пролетна кумарка“, се намира в село Долно луково в Източните Родопи.

6. Освен флората, и фауната ни е уникална. Най-голямата популация на белоглави лешояди в България гнезди именно в Източните Родопи – в района на язовир Студен кладенец. Пак само тук, в местността Беглика се среща птицата Глухар от семейство Фазанови. Тя има специфична червена окраска – гола кожа без пера над очите. Само в Бориковската пещера край Батак, са открити останки от скелети на пещерна мечка отпреди 14 000 години. Единственото говедо с име на планина в България е Родопското късорого говедо. Отглежда се само в Родопите по специфичния екстензивен начин сред природата.

7. Родопската кухня е изкусителна смесица от тракийски, ориенталски и местни родопски ястия. Няма празник или събор в Родопите, на който да не се сервира родопски клин, пататник, лападник, къпана баница, баклава или традиционно родопско чеверме. Не мога да пропусна малиновия сироп и малиновото вино от Ковачевица, маврудът от Асеновград, тамянката от Стамболово, мерлото от Мезек и вионието от Ивайловград – което и да изберете, трябва не просто да пиете, а да го почувствате с душата си.

8. Родопският пейзаж – прав е бил Хайтов, също роден в Родопите, като е казал, че Родопите са планина на поети и писатели. Тук пейзажът е толкова разнообразен, че докато свикнете с прекрасната панорама, ширнала се пред погледа ви, тя се сменя с друга – още по-зашеметяваща.

9. Вероятно малко от вас знаят, че Родопите са единствената планина в България, в която няма опасност от лавини. Това се дължи на специфичния ландшафт – тук няма открити склонове и широки участъци без гора, каквито са необходими, за да се образуват лавини. И само тук си имаме Трансродопски маршрут за планинско колоездене с дължина на трасето над 500 км.

10. Само в Родопите все още съществува теснолинейка. Построена е през първата половина на 20 век и все още функционира, свързвайки Септември и Добринище. Влакчето не се слави с бързина, заради трудния планински терен, но пък живописните гледки са в изобилие. И точно заради терена е известно като „Алпийската железница“ на Балканите. А гара Аврамово с 1267 м.н.в. е най-високата гара на Балканите.

И ще завърша пак цитирайки Вазов, според който в Родопите ставаш „техен пленник, цял в обятията на тяхната атмосфера; обхващат те властно със своето величие, приковават погледа ти и пълнят душата ти и мислите ти всецяло със своя стихиен образ.“