Винени изкушения в Източните Родопи

септември 24, 2012

Как ви звучат имената Тамянка и Пино ноар? А Вионие и Армира? На мен ми напомнят разлюлени поля, копринено синьо небе и дъхави билки и цветя. Вероятно всичко онова, с което свързваме топлото Средиземноморие. Защото в Източните Родопи, и особено във винопроизводителните райони, климатът е повече средиземноморски, отколкото континентален.

Ако говорим за вино от Родопите, в никакъв случай не пропускайте Ивайловград. Това градче, закътано в южния ъгъл на България, само на 6 км от Гърция, ще ви омагьоса с непринудения си чар. Тук ще ви приютят уютни хотелчета, местните ще ви пренесат в екзотичния свят на сусамовия тахан и накрая ще ви опиянят с пивко червено вино. Тъй като половината от посетителите в механата са от съседна Гърция, музиката е някаква смесица между гръцка, македонска и българска фолклорна музика. Но с винцето всички нрави и вкусове се сливат в една обща балканска шареница.

Малко по на север е китното село Мезек с внушителната крепост Неутзикон. Не съм вкусвала по-ароматен мавруд от този на музея на виното в Мезек. В комбинация с домашния кашкавал и увлекателните истории на Сашо, Мезек се преръща в неустоимо преживяване.

И накрая – какво би било източнородопското ни винено приключение без докосване до традициите на Стамболовския край? Вино от Стамболово си е класика в жанра отвсякъде, но тук искам да наблегна, че моят глас отива за малките, тип домашни винарни, в които е съхранен истинският дух на родопчанина. Не мога да отмина Каберне фран от района на Токмакли, чийто тежък и сух послевкус след втората чаша те кара да запееш „Росни ми, Росице“ с пълно гърло.

Не оставам безразлична и към романтичната Тамянка в село Тънково – особено ако е с домашното сирене и песните на баба Талунка от селото.

И с любов и копнеж завършвам с Кехлибара на бай Димо от село Поповец, с който съм прекарала не една и две прекрасни летни вечери на двора на селската им къща.