Язовир Ивайловград – една сбъдната мечта

Язовир Ивайловград

Язовир Ивайловград с каяк

 

Казват, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Моите обаче са всякакви – и малки, и големи, и сини, и пъстри, и ментови, и слънчеви.

Оказа се, че някои се намират на около 100 км от родния ми дом и само чакат да ги открия. И незнам колко голяма ме прави тяхното постигане, но със сигурност по-щастлива.

Прекосяването на язовир Ивайловград с каяк беше жадувано удоволствие. Десетки пъти съм минавала с кола покрай него и съм го гледала с тръпнещи от желание очи да се плъзна по повърхността му и да изследвам извивките му. Защо ли? Защото е див и непокорен – някакси се спотайва сред гъста екзотична растителност и не е много дружелюбен с назъбените си скални брегове – както най обичам.

Язовирът
Водното ни приключение започна от калния бряг на село Бориславци право на юг и после плавно зави на изток. Първите няколко километра водното тяло на язовира е широко и разлято и все още срещаш следи от цивилизацията – рибари, лодки, плаващи боклуци и други подобни. След което навлизаш в каньона на красотата. Първият голям завой е североизточно от село Долноселци, което е на върха и не се вижда от водата. Минаваме покрай чудесни закътани местенца – за отдих, за разговори, за любов – спотаени на сянка между дъбовите дръвчета, но близо до магичната сила на водата.

yazovira_malka_1

Първата спирка на брега е на място с беседка и барбекю, до което се стига или с лодка или по черен път, който само местните знаят. Следва заливчето с местността „Поповата бахча“, където пак местните ходят на плаж и водата е чиста и топла. После още завои и пак заливчета, причудливи скали и зелена от водната леща вода. Спираме пак за малко на каменист бряг, на който част от групата ни се гмурва в прохладните езерни води. И продължаваме да си гребем и да се наслаждаваме на последните слънчеви лъчи на циганското лято. И така общо 30 км – от Бориславци до стената на язовира.

yazovira_malka_2
Ивайловград е място за уединение и размисли. Място, в което можеш да се отпуснеш по средата на леко набраздената синя повърхност и да си говориш с хубави хора за нещата от живота. Или просто да си помълчиш и да останеш насаме със своите си цветни настроения, заобиколен от успокояващите меки била на Източните Родопи. Невероятно място, до което си заслужава да се докоснеш, но само, за да си откраднеш малко красота и да избягаш. Не да го завладееш, а да го оставиш непокътнато, за да не губи чара си. Да си остане девствено и вълнуващо сетивата – като Източните Родопи.

yazovira_malka_3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *