Пътуване до село Егрек в Източните Родопи

Публикувано на 16 юни 2014 от Михаела Кирчева

Каменна къщаДенят е хубав, слънчев априлски ден. Имаме четиридневна ваканция, време за малко отдих и разбира се и работа. Отдава ми се възможност да отида до Егрек за откриване на приемна на нашия вестник.

Обичам екскурзиите, пътуванията ми до красиви кътчета из моя район. От тези разходки се чуствам по енергична, по-знаеща, по-уравновесена.Запознавам се с много хора, с техните мечти и желания. Пътят до село Егрек бе моето предизвикателство.

Желание да се запозная с красотите на този най-южен Крумовградски район. Над селото е граничната бразда, границата, която разделя България от Гърция.

Исках да се запозная с егрекчани.

Тръгнахме рано сутринта за Егрек, носех със себе си фотоапарат, исках да запечатам всеки миг от деня си, всеки къс родна красота, всяка пътечка, всичко което ми хареса. Пътят се вие в пазвите на планината.

Пред нас се редят иглолистни гори с храсти и прясно изорани ниви, оградени с каменни зидове и плетени от пръти огради. По всичко се вижда, че егрекчанинът е добър стопонин на земята си. Пролет е и всичко цъфти. В Егрек ни посреща около 40-45 годишен мъж със засмяно ведро лице. Ръкува се с нас и се представи като Аптула Карафейзов-кмет от три месеца –първи мандат, местен жител, милеещ за селото и за добруването между хората. Това се виждаше по разкопаните улици, складираните тръби до кметството. Вода да има във всеки дом. Това е желанието на кмета.

Питам кмета лесно ли се живее на село? Трудно ли се управлява село с много проблеми? Задържат ли се младите хора в селото?

Имате ли си читалище, където да се събират и пеят младите? Той се поусмихва и рече :

– Обича ме си ние селото, милеем за него, но хората ни пооредяха. Няма препитание за младите, заминават да учат кой в Крумовград, кой в Кърджали и не се завръщат вече. Някога училището ни бе пълно с по две паралелки в клас, а сега …За да запазим училището от закриване, преди две години селото ни се изнесе във връх „Чапали“ готови да преминат в Гръцко ако се закрие училището. Стачката продължи цял месец, но успяхме.

Запазихме училището си, а заедно с това и спокоиствието на родителите. Запознахме се и със секретарката на кмета, 33 годишна хубавица с буйни къдрави коси. Милена е секретарка от осем години. Познава всеки жител от селото, неговите желания; проблеми.

Кметът ни повежда из селото, видяхме близката мелница. Със силата на водата се задвижват камени колела. Въртящият камък превръща зърното в брашно. В селото има пет такива воденици – обяснява ни воденичарят Хасан Ахмедов. Мелим си брашно за нас и животните.

Запознахме се и със секретарката на читалището. Под нейно ръководство са две фолклорни групи. Пеят песните от селото, песните пяти от техните майки и баби. Имат отличия – грамоти за певческите си изяви в Крумовград и Копривщица. Имат и хубава носия. Платовете им са тъкани от ръцете на техните майки. Кроени и шити от тях самите.

Горната връхна дреха при женската носия се казва аладжа. Тъканият плат е от вълнена и памучна прежда, боядисвана с естествени природни бои – черни и червени цветове, тъкани на райета. Над аладжата се облича саламарка /подобно е на късо сако/ с красиви бродерии по ръкавите и отпред. Подбраният цвят е по-светъл, изпъкващ над аладжата. Под аладжата е бялата дълга риза, а над нея престилката. На главата е кърпата –бял дюлбен със саморъчно оплетена дантела. Носията е тяхната гордост.

Красива е прирадата на Егрек, с нейната пенлива рекичка, с нейната история. Селото си има своя история. За това ни говорят останките от предишни наши предци. Мост от римско време, надгробният камък пред джамията, тесните улички, каменните зидове и т.н .

Тук всяко късче земя е стоплена от дланите на грижливите егрекчани. За да се запази земята от ерозия тя е подпирана с камени зидове, плетове, ограждана и пазена от добри стопани. Тя-земята е тази, която е хранила и храни хората от много векове. Затова е толкова обичана, пазена. Някогашното рало, с което са орали земята, е заменено с малките лесно проходими трактори. Броят им надминава 100 за селото. Земята е поливна. Водата от малката рекичка, която преминава през селото, е добре разпределена за всяко късче земя. Разбират се хората, живеят в мир и разбирателство. Помагат си. Заедно посрещат доброто и лошото. Заедно празнуват празниците.

Весело ни е когата в селато се зададе празник. Празнуваме както християнските празници Нова година, Коледа, така и мюсюлманските празници Рамазан Байрям и Курбан Вайрям. Празник да е все е хубаво – казва Анка Бояджиева, директорка на ЦДГ. Работя и живея тук, защото обичам родното си място, имам просторна къща, а и допълнително работя тютюн.

По улицата на Егрек срещнахме една баба, която приветливо ни се усмихна и ние веднага се поздравихме и я заговорихме:

-Как се казваш бабо?

-Казвам се Айше, но ако ви е по-лесно, може да ме наричате и баба Анка. Носим слама с магарето за животните. Добре си ни е тука, спокойно си живеем, а вие да дойдете и по времето, когато узреят черешите. От весници аз не разбирам, но щом ще ставате журналисти, пожелавам ви успехи.

Разделям се със селото и добрите му стопани с уговорка пак да се срещнем. Добре ще е, ако в селото имаше някой по-малък завод или цех, в който да намерят работа и по младите, това е и замисълта на кмета на селото и на общинският съветник Али Бояджи.Тагава и младите хора ще се задържат в селото.

 

Автор: Мария Христова –VІІ кл.

Източник: http://krumovgrad-odk.hit.bg/Egrek.htm

Михаела Кирчева

Ръководител и главен редактор на сайта „Родопски хроники“ е Михаела Кирчева – природолюбител и консултант по устойчиво развитие на туризма, мениджър на агенция за приключения и блогър.

More Posts - Website

Follow Me:
FacebookLinkedIn

Остави коментар

Advertise Here

Снимки на Източните Родопи в Flickr галерия

Виж всички снимки

Advertise Here

Приключения в Източните Родопи