До Троянския вожд от Родопските сини очи

Публикувано на 09 ноември 2015 от Михаела Кирчева

Миро и Габи на хижа ПлевенРеших, че Родопските ми хроники не могат да останат без онзи облак от емоции, наречен Миро Нанков. Че дори Родопите не са същите без Вожда, защото няма кой да вика и да строява редиците из родните ми хотели и ресторанти. Че няма да е честно ако не напиша това, заради което ми липсваш, приятелю.

Ех, Миро, какво направи ти? Закъде се разбърза така? Виното ни остана недопито и толкова планове – неосъществени. Как обичаше живота ти и как умееше да ни въвличаш и нас в неговите красоти. Нямам колега, при който да съм те пратила и който официално да не е заявил, че си луд. Прекрасен луд, Миро. От тези, които движат света напред. От тези, които предизвикват вълни от емоции и върволици от хора, изкачващи Купена в родния ти Балкан и носещи теб в сърцето си.

Ти пръв ме заведе в Балкана, помниш ли? Показа ми планината и я пречупи през призмата на собствената си страст за приключения. Заради теб Троян, и Зелениковския манастир, и хижа Плевен се изпълниха с друго съдържание и смисъл. Единствен ти си сред приятелите ми, Миро, с който дъщеря ми Габи също беше приятел и не дава лоша дума да кажа за теб.Миро и Габи на хижа Плевен

През твоите очи достигнах до изумителни места по света, някои от които и на мен ми станаха любими. Защо ли? Защото ти омагьосваше с чудните си истории – ти за всичко имаше история, Миро, от която ние научавахме по нещо. Благодарение на теб имам цяла палитра с нови знания за различни народи и култури по целия свят. Ти беше като книга за пътешествия – увлекателна и разбираема, лесно запомняща се и пленяваща сърцата.

ПатагонияА каузите ти – благотворителни инициативи, изложби, социални теми, природозащитни акции – още ми е заседнала буца в гърлото, след като ми писа, че си очаквал да се включа по-активно в кампанията ти „Заплакала е гората“ за опазване на горите в Троянския балкан. Виновна съм, знам. Заради тая пуста работа и знаеш още колко грижи покрай нея, понякога пропускам такива важни неща. Отлагам подкрепата за приятели и си казвам, че ще го свърша по-нататък, а ти взе, че се разбърза за оня свят и това „по-нататък“ така и не дойде.

И спорта – нищо не разбирам от тенис, но не пропускам новина за Гришо – нали знам, че и ти го следиш.
Да знаеш също, че с Росен „Ардино“ редовно приключенстваме заедно из Родопите и не пропускаме да си говорим за теб. И във всеки наш разговор се смеем на твоя прочут инат и тъгуваме по магариите ти, но предполагам, че просто ни липсваш и говорейки за теб, запълваме празнината, която остави.
Не успях да те заведа лично, но вярвам, че си прелетял над „подковата“ на язовир Кърджали, както я нарече сам ти на една от моите снимки. На каяк в Родопските язовири също не успях да те кача, но ми обещай, че оттук нататък ще си редом с мен във всяко мое водно приключение.
на хижа ПлевенСините очи не ще те забравят никога, заради куп спомени, но най-вече заради онзи плам, с който запали страстта ми за планина. За цяла вселена българи – Мировото племе, както сами се нарекохме, Миро, ти остави светла диря, която да следваме. Ти ще влезнеш в историята на Троян и на България като човекът-пътешественик – този човек, който хората избраха за свой водач без избори и референдум – човекът-жар птица – Троянският вожд.

Михаела Кирчева

Ръководител и главен редактор на сайта „Родопски хроники“ е Михаела Кирчева – природолюбител и консултант по устойчиво развитие на туризма, мениджър на агенция за приключения и блогър.

More Posts - Website

Follow Me:
FacebookLinkedIn

1 Коментари за тази статия

  1. НАДА Says:

    Докато четях написаното ,имах чувството ,че аз съм го написала.БЛАГОДАРЯ

Остави коментар

Advertise Here

Снимки на Източните Родопи в Flickr галерия

Виж всички снимки

Advertise Here

Приключения в Източните Родопи