Десет будители в Родопите

Публикувано на 04 ноември 2015 от Михаела Кирчева

Хората, които са се осмелили да се противопоставят на тиранията и на злотворното османско присъствие в Родопските земи, тези духовно извисени хора, възприели просвещението на българския народ за свой личен дълг и мисия в живота, те са тези, чийто пример изначално трябва да се стремим да следваме. Те са нашите, българските будители, от които да черпим сили започвайки ново начинание и да почитаме не веднъж годишно, а ежедневно за упоритостта и дързостта им, за свободата на духа и необятността на човешкото съзнание, които са ни оформили и съхранили като народ.
Родопските будители не са така известни като Левски и Вазов, но са изиграли значителна роля за запазване на българската духовност и развитие на книжовността в Родопите. И затова реших да ги събера в една скромна статия, която не претендира за изчерпателност – със сигурност имената, заслужаващи да са тук, са много повече от 10, но тези си избрах аз:

Поп Григорко

Поп Григорко

1. ЙЕРОМОНАХ ГРИГОРИЙ

Известен още като „поп Григорко“ (1800-1872) – пръв родопски книжовник и народен будител в Родопите, борец за национална българска църква, свързан със списването на т.нар. „Исторически бележник“ – уникален документ, водещ началото си от 1622 г – извор на безценна информация относно мъките и страданията на местното население по време на турското робство. Поп Григорко има изключителен принос за преминаването от гръцко към чисто българско училище, един от инциаторите за създаване на първото българско училище в Райково, в което Рада Казалийска (виж по-долу) е била учителка.

Киряк Белковски

Киряк Белковски

2. КИРЯК БЕЛКОВСКИ

(1820-1892), учител и свещеник, участник във Възраждането, един от учениците на поп Григорко, обучавал се да пише с въглени на каменни плочи в притвора на църквата. Радетел на националното пробуждане, полагайки основите на родопската дамаскинарска школа. Белковски за първи път през 1844г започва да води църковната служба на разбираем за народа български език, скоето оставя трайна диря върху духовността в Родопите.

3. РАДА КАЗАЛИЙСКА

Рада Казалийска

Рада Казалийска

(1821-1907), светъл образ в родопското възраждане, ученичка на даскал Ботьо Петков

(бащата на Христо Ботев). Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса, творила с жарък патриотизъм своите стихове за род и родина. Освен духовна личност и светска учителка Рада Казалийска започва да води бележки и да събира писмени документи от живота на местното население: за помохамеданчването в Родопите през 17-ти и 18-ти в., за мъченическата смърт на епископ висарион Смолянски и за посичането на 200 райковци в Каюското дере през 1720 г. НЧ „Добри Чинтулов – 1935“, гр.София организира ежегоден литературен конкурс на нейно име.

4. СТОЮ ШИШКОВ

Стою Шишков

Стою Шишков

Роден през 1865г в Смолян. Упорит и самоук народен деец, учител в редица населени места в днешните Смолянска и Пловдивска област, и още – талантлив публицист и запален етнограф и фолклорист. С неизчерпаема жажда за изследване историята, географията и културата на Родопите, Шишков издава първото списание в Родопите „Славиеви гори“, както и над 70 книги и списания. Основава музея в Смолян с лично дарение. Умира в Пловдив през 1937г.

5. ДИМИТЪР МАКЕДОНСКИ

Виден възрожденски деец, основал през 1886г читалището „Кирил Маджаров“ в днешния Смолянски квартал Устово. Културният и просветен дом е един от първите в България и през 2016 г ще празнува 150 годишен юбилей!

6. ГЕОРГИ КАЗАЛИЕВ

Георги Казалиев

Георги Казалиев

Наш съвременник от Смолян, останал в съзнанието на родопчани като забележителна и разностранна личност с осезаемо участие в обществения живот на Смолян до 2012 г, когато си отива от този свят. Георги Казалиев е потомък на учителката Рада Казалиева (Казалийска), както и на първия свещеник в Смолянския регион Петър Димитров. Той е изключителен ерудит, виден учен и задълбочен изследовател на родопското минало и традиции. Основател е на Дружеството

на Младежки червен кръст в Смолян, на първото Астрономическо дружество и на първия Екологичен клуб в България.

7. ПАРАСКЕВА ВАНКОВАVankova-207x300
Основател и учител в първото светско училище в Кърджали и Източните Родопи „Отец Паисий“. Родена на 22 януари 1892г в село Вълчедръм, Монтанско и починала на 8 юли 1983г в Кърджали.

8. ВАСИЛ ДЕЧЕВ
Роден в Чепеларе, български писател, етнограф, историк, географ, общественик и политик. Ученик на П.Р.Славейков в Пловдивската мъжка гимназия, учител в Чепеларе, Лъджене, Перущица и др, участник в Съединението на България и Сръбско-българската война. Инициатор за изграждането на училището и читалището в Чепеларе, както и за електрифицирането му. Създател на първото в Родопите кооперативно дружество „Съгласие“. Vasil DechovПрез 1895г поставя началото на първият среднородопски вестник  „Родопски новини“, редактор (Заедно със Стою Шишков) на списанието „Родопски напредък“ (1903-1912) и издател на списание „Родопски глас“. Автор на редица исторически проучвания върху родопското минало и географските названия.

9. ИВАН ВЕЛИЧКОВ
Български православен свещеник, виден общественик и просветен деец от района на Крумовград. Той превежда името на село Черничево от турски Дутли на български като Черничево, което е и официалното му име от 1930г насам. Освен духовната си дейност, отец Иван развива изключително активна просветна и социална дейност, превърнала го в най-авторитетната и значима фигура в село Черничево през 20-те, 30-те и 40-те години на 20-ти век. Отецът е бежанец от Драма по време на гръцката окупация след Първата световна война. През 1927-29г по негова инициатива е построено голямо училище в Черничево и е създаден първият модерен разсадник за овощни дръвчета в района.

10. НИКОЛАЙ ВРАНЧЕВ

Николай Вранчев

Николай Вранчев

Николай Вранчев е роден през 1882 г. в днешния Смолянски квартал Устово. Със своята роля на писател и общественик, той заема достойно място в книжовната история на Родопите. Най-значителното литературно дело на Вранчев е ученическата библиотека „Ралица“ с над 50 заглавия на класически произведения. Вранчев издава и бибилотека „Забава и поука“, както и вестник „Родопска мисъл“. Изучава фолклорното богатство на Родопите и записва стотици песни, предания, приказки, легенди, проучва творчески биографии на народни певци и свирачи.

Източници:

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=35384

https://bg.wikipedia.org/wiki/Смолянчани

http://liternet.bg/publish22/m_antonova/r_kazalijska/istoricheski.htm

Михаела Кирчева

Ръководител и главен редактор на сайта „Родопски хроники“ е Михаела Кирчева – природолюбител и консултант по устойчиво развитие на туризма, мениджър на агенция за приключения и блогър.

More Posts - Website

Follow Me:
FacebookLinkedIn

2 Коментари за тази статия

  1. Адриана Says:

    Кога е родена и починала Параскева Ванкова??????

  2. Михаела Кирчева Says:

    На 22 януари 1892г е родена в Монтанско и е починала на 8 юли 1983г в Кърджали.

Остави коментар

Advertise Here

Снимки на Източните Родопи в Flickr галерия

Виж всички снимки

Advertise Here

Приключения в Източните Родопи