Ден на фермата в Тънково

Фермери от Източните Родопи се представиха със свои продукти Тънковона открития ден на фермера в Стамболовското село Тънково на 5 август. Не бяха много, но в този ден не беше важно количеството, а възможностите, които се откриха пред тези малки, селски хора. Цяла седмица преди Деня в селото с недоверие се обсъждаше това непознато за тях събитие. Какво е това пък сега? Какво трябва да правим? Как трябва да се облечем? И хем им е интересно какво ще се случи, хем не вярват, че въобще ще се случи нещо.

Организаторите бяха се потрудили да почистят улицата, отредена за разполагане на фермерските маси, оградите и тротоарите бяха прясно боядисани и нова табела висеше на вратата на фермата – домакин на събитието. Ден на фермата

В анонса за Деня на фермера се казваше, че се очаква да има пазар и изложение на натурални храни, изложение на животни и продукти, интересни атракции като разходка с каручка и рисунки върху керемида очакват посетителите в деня на фермата в Тънково. Домашен кашкавал и истинско вино също присъстваха в поканата. И ги имаше. Не само домашния кашкавал, но и ледено свеж домашен айрян, истинско масло, Рисунки върху керемидапрясно приготвен сироп от джанки, телешки кюфтенца и всичко останало, произведено с любов от дребния производител. Казвам „дребния“, защото той е такъв. Защото произвежда малко и според сезона, но не слага грам подобрители, овкусители и други подобни …-тели. Именно този дребен производител трябва да бъде гръбнакът на икономиката ни и държавата да предприеме трайна и дългосрочна политика към неговата подкрепа, за да продължаваме да имаме достъп до истинска и качествена храна в България. Иначе много скоро няма да има откъде да си купуваме истинските български домати и ще трябва да ядем онези, стъклените – с вид прекрасен и изкусителен, но вкус никакъв. Фермери в Тънково

В крайна сметка, на малката селска уличка в довчера никому незивестното село Тънково, в уречения час пристигнаха няколко местни производители – кой със старата си лада, кой сина му го докарал. Извадиха по една малка масичка и изложиха мед, млечни продукти, зеленчуци, плодове, сладка, ядки, ръчно плетиво, домашна ракия и вино. И знаете ли какво? Всеки продаде всичко. Всичко. Защото шепата гости, които организаторите бяха успели да убедят да дойдат, си купиха от всички по нещо. Защото това е подкрепа за тези хора. Оригами в ТънковоТова е онази надежда и лъч светлина, които те чакат – да дойде някой млад и борбен човек на село и да ги разбута малко, да ги покани на едно-две такива събирания и от приказка на приказка, от пазар на пазар, да потръгнат нещата. Не се иска много – само решителност и воля някой да я свърши тази пуста работа по организацията и обединението на хората.

А тези, които бяха дошли само сеир да гледат, започнаха да си казват „трябваше и аз да донеса от моя мед“, „ех, защо не донесох от моите билки“. И съответно логичният въпрос беше: „Кога пак ще организирате такъв ден на фермера?“

Слънчевата фермаИ така – какъв е извода, който направихме ние като странични наблюдатели на участници и гости. Две седмици преди Деня на фермера, пак същите тези организатори от Слънчевата ферма бяха успели да докарат в това село Тънково, без помощта ни на община, ни на държава, но в партньорство с международната доброволческа организация CVS България 8 младежи от 5 страни – Испания, Португалия, Чехия, Дания и Япония. Представяте ли си – Япония? И целта на това събиране е международен лагер, по време на който тези чудесни хора чистят, копаят, боядисват и прочее дейности, за да подготвят улицата за провеждането на пазара. При това никой на никого некато едно време плаща. Фермата-домакин поема разходите по настаняването и изхранването на младежите. Те сами плащат пътните си до България и до Тънково.

В Деня на фермера тези същите млади хора активно участваха със своите си таланти – японката Ая демонстираше как се прави оригами, а испанката Анна ръководеше работилницата за рисуване.

И е важно да се отбележи още един факт, който опровергава всички наши мисли, че не можем да се обединяваме. По времето на подготвителния лагер, всички съседи от същата тази улица носят във фермата продукти за доброволците. Зеленчуци, плодове, мед, баница, винце – кой каквото има на сърце. Може да не е било много, но е от сърце. ФерматаИ двама местни мъже също се включват в по-тежките работи – помагат за поправянето на дворната врата, изнасянето на старите дървени греди и др. И ето това се нарича културен обмен и учене чрез преживяване. Участници и домакини заедно са преживели подготовката на един обикновен Ден на фермера, емоциите от който обаче са достигнали до 5 различни страни по света и са обединили част от едно малко село. И това е малка стъпка към това, което наричаме гражданДоброволциско общество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *