По неутъпканите пътеки на Източните Родопи

Veneta_1Знаете ли, че в Източните Родопи на воля пасат огромни стада бикове и крави от редкия вид родопско късорого говедо, а компания им правят каракачански овце, характерни с дългата си, бухнала козина? Че по планинските ливади препускат диви коне – т.нар. тарпани, внесени от Холандия, а кръжащите високо в небето лешояди са се превърнали в истински „знаменитости”, които често попадат във фокуса на обективите на орнитолози от цял свят? Това е едно от последните диви кътчета на Европа, неподвластни на времето и неудържимата урбанизация, завладяла и успяла да обезличи останалата част на Стария континент.
Хубавото е, че родопските общини Маджарово и Крумовград, разположени край границата ни с Гърция, са все още неизследвани от масовия турист, благодарение на което тук рядко ще срещнеш типичните примамки за съвременния консуматор. Забрави за супермаркетите и загрозяващите пейзажа рекламни билбордове, за заведенията за бързо хранене, за дискотеки, барове, сергии за сувенири…. Та в този планински кът почти няма хотели! По-вероятно е да попаднеш на селска къща за гости, оборудвана с всичко необходимо за пълноценна и най-вече романтична почивка на село. Има и друг вариант – да си наемеш вила. На места под наем се предлагат реставрирани старинни селски къщи, които отвън по нищо не се отличават от повечето захабени от времето постройки, осеяли планината, но вътре са обзаведени с луксозни спални и камини, с модерни кухни с чисто нови печки, хладилници. С една дума, това е чудесен вариант да прекараш ваканцията си на село в компанията на любимите си хора, без да се лишаваш от удобствата, на които си свикнал.
А ако обичаш покоя и тишината, вероятно ще оцениш и факта, че тук голяма част от населените места са с по четиридесет-петдесет жители, а някои от селата са обезлюдени и от години пустеят. В района на някогашното миньорско градче Маджарово, което днес наброява едва петстотин постоянни жители, господари са не хората, а птиците! На територия, не по-голяма от двадесет кв. км тук могат да се наблюдават около седемдесет на сто от всички грабливи пернати, обитаващи Стария континент. Сред тях се открояват прословутите белоглав, черноглав и египетски лешояд, превърнали се в търсена „мишена” за снимки от орнитолози и пътешественици. Напролет околностите на Маджарово „лумват” в лилаво, червено, циклама… Това е сезонът на орхидеите, които цъфтят на територията на защитената зона „Вълчи дол”. Както подсказва името на резервата, в него се скитат вълци, така че бъди нащрек! И не пропускай да се отбиеш в Природозащитния център край Маджарово, където с радост ще ти разкажат за птичия свят на планината и ще ти покажат къде гнездят някои от най-редките пернати видове. Холандецът Франк Зандеринк, координатор на българо-холандски проект за устойчивото развитие на района, е убеден, че Източните Родопи имат всички шансове да се наложат като водеща екодестинация в Европа.
Това, което чуждите туристи търсят, са най-вече неутъпканите пътеки – казва Франк Зандеринк. – Те обичат да изследват незасегнати от туристите местенца, да се докоснат до чиста природа. И всичко това го откриват тук! Вярно е, че голяма част от тези земи са облагородени от човешка ръка, но хората не са ги унищожили, както е на много други места! Тук ще откриете едно от най-големите биоразнообразия на континента: различни видове пеперуди, влечуги, хищници, грабливи птици. Хората в Европа, включително и в моята страна Холандия, не са и чували за Източните Родопи. И когато им показвам снимки и филми, те веднага скачат и казват „Искам да отида там, на всяка цена!“
Veneta_2Не само холандци, но и французи, германци, скандинавци, а и все повече българи откриват за себе си този благословен от природата край. Мнозина с неохота споделят преживяванията си в стремежа да съхранят района такъв, какъвто е, далеч от набезите на масовия туризъм. Разходи се като тях по течението на река Арда, за да зарадваш сетивата си с необичайни гледки, птича песен и аромат на диви цветя и билки. Бистрите й води си провират път в подножието на скалисти зъбери, оформяйки великолепни меандри с почти нереална красота. Асфалтираният път, който лъкатуши край пясъчните им брегове, отвежда към забравени от Бога местенца, чиито жители – предимно възрастни хора, живеещи в изолирани от цивилизацията махали, гледат на туристите като на пришълци от друга епоха. Затова пък гостоприемството им е прословуто. Пътешественикът тук се посреща с широка усмивка и неустоимо вкусни домашни гозби.
Ако отседнеш в къщата за гости в село Горно поле например, ще те нагостят със задушено телешко в тиква или с баница с булгур. Домакините се занимават с биоземеделие и отглеждат във фермата си редкия вид късорого говедо и каракачански овце, които пасат свободно в околностите на селото, превръщайки се в неотменна част от местния пейзаж. Носталгия по отминали времена пък навява местността край изоставеното село Сбор, разположено сякаш накрая на света. Близо до останките от някогашните му къщи, рушащи се от природните стихии, броди табун диви коне, т.нар. тарпани. Внесени през миналата година от Холандия, с идеята да пасат и да възстановяват естествените екосистеми, те вече са се превърнали в туристическа атракция. Атракция са и носиите от този край, искрящи с всички цветове на дъгата, които се пазят по стари долапи и скринове и се обличат само по празници. Тогава всички се хващат на хорото и заситнят под съпровода на протяжната родопската каба гайда. А всеки, който иска да се включи във всеобщото веселие, е добре дошъл!

Aвтор текст и снимки: Венета Николова
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Tourism/Pages/Iztochnite_Rodopi_180512.aspx

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *