Дивите родопски коне

Публикувано на 02 ноември 2012 от Родопски хроники

tarpani_by_Henk_BaronТам, където Душан дере разделя живописните източнородопски хълмове със звучни имена Калпака и Малка твърд на около 600 м надморска височина, там препуска на свобода и стадото диви коне тарпани. Пак там авантюристи и природолюбители бродят из трънливите поляни с тежки фотоапарати на врата, за да уловят мига на препускащ див кон из полята…
Да видиш диви коне в Родопите си е цяло приключение. Това понякога е свързано с няколкочасово обикаляне из родопските дебри и неочаквани (но желани) срещи с всякакви влечуги, костенурки и насекоми. Разбирате, че тършуването из горските храсталаци си е заслужавало напълно, още щом чуете пръхтенето им и зърнете силуетите.
Понякога обаче, както си карате по …емнайсеткласния път към село Долна кула, за да гледате птици например, те ви се изпречват на пътя и ви гледат като някакъв нашественик, нарушил спокойствието им в родопската джунгла.
В Източните Родопи живеят две стада диви коне – тарпани в района на изоставеното село Сбор (между горепосочените върхове) и каракачански коне край село Костилково в Ивайловградския край. И за двете стада трябва да се въоръжите с търпение да вървите пеш, да носите удобни обувки и бутилка минерална вода. Тарпаните са внесени от Холандия, но се счита, че са обитавали нашите земи преди хиляди години. Каракачанските са си местна аборигенна порода.
Конете са прекрасни животни – красиви, благородни, интелигентни, а родопските диви коне имат и специфична задача. Представяте ли си – тези създания са натоварени с изключително важната задача да изпасват поляните и откритите горски пространства в Източните Родопи (което е и тяхно естествено поведение). Но внимание – правейки това, цялостният облик на ландшафта в Източните Родопи се запазва по напълно натурален начин (не се налага някой да коси, реже, чисти и т.н.) Конете по естествен начин се грижат отворените пространства да си останат отворени (а не да се превърнат съвсем в джунгла) и оттам биоразнообразието да се запази. Защото, както предполагам всеки знае, всяка част от екосистемата си има свои обитатели – едни твари живеят по поляните, други по дърветата, трети – по скалите и т.н. И запазвайки природната мозайка такава, каквато е сега, се запазва и биоразнообразието. Дори го увеличава. Абе хубаво са го измислили холандците – ние само трябва малко повече да черпим от чуждия опит.
Свободно препускащите коне въплъщавам с мечтата да полетя отвъд реалното, отвъд времето и пространството. С неща като опиянение, страст и екстаз, с цветове като огнено жълто и оранжево, с алтернативен рок и спане под звездите.

И вместо заключение, ще постна едно страхотно стихотворение на Евтим Евтимов:

ДИВИ КОНЕ

Необяздени, диви коне
прелетяват през лунни ливади.
Ширине, ширине, ширине
е изпълнило гривите млади.

Незапрягани още в бразди,
незавързани, неукротени,
те препускат през тъмни звезди,
от предчувствие ново родени.

Неизказана, дяволска страст
от очите им ангелски цвили.
като нас, като нас, като нас
неоткрито небе са открили.

Да ги стигнем за малко поне,
да намерим душите си млади.
Необяздени диви коне
преминават през лунни ливади.

Поздравявам ви и с една позабравена песен на „Клас“ за дивите коне:
http://vbox7.com/play:2a83e610

Родопски хроники

Родопски хроники е онлайн списание за статии, разкази и пътеписи, показващи вълнуващата страна на планината Родопи в България и Гърция.

More Posts - Website

Follow Me:
Facebook

Остави коментар

Advertise Here

Снимки на Източните Родопи в Flickr галерия

Виж всички снимки

Advertise Here

Приключения в Източните Родопи