Двама откриватели и едно синьо „жони“ в Родопите

Васил Флоров и РодопитеДали може да се обиколят целите Родопи на колело? Според Васко Флоров и Киро Макаров от Къща за приключения и книги може. Вероятно и според много други хора. Аз обаче от детските си години насам за първи път изминах в един ден 10 км в планината на колело (+ още 5 км пеш бутайки колелото). И беше „стра’отно“. „Инкредъбъл икспириънс“ както се казва на чист английски (намигване към Васко).

За три дни тръгвайки от Пампорово стигаме до Кърджали, но някои участъци ги минаваме с буса, тъй като целта ни е да сложим табелки и маркировка по Трансродопския маршрут на Новото тракийско злато.

В Момчиловци сме на гости на Вили в къща Шипката. Какво правим в механата ли? Домашен вишнев сок, горяща камина, домашно вино, родопска музика, пататник, домашно сирене, пъстърва от Доспат, огромна снимка на събора в Рожен и … споменах ли домашните неща? И изобщо всяко сядане на маса в това наше велоприключение започваше с въпроса „Какво предлагате домашно?“ Все пак ние в Родопите ли сме или какво?

IMG_6352Защо Шипката – питам аз. Кварталът се казвал Шипката и оттам и къщата. В Момчиловци всяка махала (квартал) си има име – Кюлханска, Голямска, Кидиковска, Канювска, а наоколо има цели 27 параклиса!!! Свято място – просто невероятно! И всички параклиси са добре поддържани от местните хора – съвсем доброволно и добронамерено.

Междувременно Васко ме кара да проверя прогнозата за времето и така научавам за норвежкия сайт „yr.no“. Преди време четох един друг пътепис за Карадере, където се споменаваха норвежците и уменията им да познават точно времето – сега вече знам и сайта. Научавам и за норвежката марка за спортна екипировка Bergans, и за американската Patagonia. Бива да се снабдя с някои дрешки, за да съм по-подготвена за следващия велопоход, нъли? (намигване към Кико).

От Момчиловци започва същинското ни велоприключение. Преминаваме през Кутела и Славейно, където аз се качвам в буса, а Васко и Киро продължават по асфалта до Баните и Вишнево. Преходът до Славейно не им стигна – караха чак до Баните. Маршрутът преминава през страхотни панорамни места от Кутела до Славейно. А есента е превърнала всяко листо в цвете – жълто, оранжево, червено, кафяво. Само дето черният път на места е покрит с такива камъни, че аз като начинаеща и неможеща все още да се изправя върху колелото, на другата сутрин едва си седнах на задните части.

Kiril Makarov v LyubinoКато заговорихме за гледки – на какво вълшебно място само е „кацнала“ къщата във Вишнево. Както Васко каза „на покрива на Родопите“ сме. Представете си се седнали на веранда, на която си пиете бирата и пред вас планината е разстлала меките си форми, обгърнати в топла есенна прегръдка. Картините, които въображението ви само ще нареди в този момент, вероятно също ще са вълшебни. Като самото място. А на сутринта е още по-красиво – мъгла и от мъглата изникват заоблените била на същата тази величествена и любима моя планина.

От Вишнево потегляме към Сухово, което е последното село преди язовир Кърджали. Първо с буса по асфалт до Гълъбово, после с колела по коларски път до разклона за Любино, по горска пътека до черния път на Латинка и по същия черен път до село Любино. Този път не спахме в Любино, защото буса ни чакаше на Хладилната пещера, но next time няма да пропусна. Защо ли? Защото няма такава гледка. Няма такава къща, такава баня, такава градина и такъв летен навес с такава гледка. Тази красота и дълбочина не може да се опише с думи. Във Вишнево е хубаво, но в Любино … Влюбих се в това Любино. На всичкото отгоре точно отсрещният хълм се казва Момини гърди (сетете се сами защо) и зад тях е пещерата Утроба. Това място си е еротично отвсякъде. Минаваш през Любино, спираш се на Момините гърди и в Утробата вече можеш тотално да се размажеш. Кой както иска да го разбира, но усещането е страхотно. Тук гледката, тишината, автобусната спирка, каменните покриви, хората, кучето и Арда в подножието могат да излекуват всичко и всички.

Mihaela_KirchevaОт Любино се спуснахме до Хладилната пещера и оттам с буса продължихме до Сухово, а от Сухово през Боровица и до Кърджали. До Сухово се намира най-възхитителният завой на язовир Кърджали, който буквално те оставя без дъх. А в Сухово са каменните огради, преминаването през които, те връща в друго време и в друг свят. И точно тук Киро направи страхотно откритие – видя спящия Орфей на отсрещния хълм. Според мен намиращ се точно между Момините гърди и пещерата Утроба, идеално оформен профил на глава с уста, нос и чело. То не остана място, на което да не сме видели нещо „възхитително“. В Родопите приключенията те дебнат на всяка крачка, а самият ти се чувстваш като истински откривател.

А Васко и Кико са чудесни водачи – спокойни, понасящи моето мудно придвижване и снимащи ме как бутам колелото с поглед забит в земята (оглеждам се за ахати, ясписи и други такива красотички). Навсякъде бих тръгнала с тях. Само за Кресненското дефиле ще ми трябва повечко време да се престраша.

Три страхотни дни, в които маркирахме, пихме кафе в най-любовното място в Родопите, снимахме се и си разказвахме мръсни вицове. Измисляхме нови питиета като „синьо жони“ и „уиси“. Някои от нас събираха корени на дървета с причудливи форми, а други ги носеха на гърба си. Същите някои ги боля мъдрец, падаха в къпинаци, не си разтваряха колената и не се изправяха на колелото, когато трябва. Но всички оставихме частичка от сърцето си, за да се връщаме отново и отново в Родопите – величествената и любима моя планина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *