В търсене на вкаменената гора

P5050396_obrИзточни Родопи – планина заредена с магнетизъм, планина, която крие и скътва в своята прегръдка съкровища, планина, която дарява съвет и помощ на тези, които изпадат в нужда и която сбъдва желанията на тези, които искрено търсят да й се насладят и да бъдат очаровани от нея…
Моите разсъждения са провокирани от реални преживявания и съприкосновение с тази уникална и древна планина. Предварително от нета бях разучила за евентуални забележителности в района, които можем да посетим, но информацията там е оскъдна. Същото е и когато човек отиде на място или поиска да разгледа дадената забележителност и няма никаква информация на място или насочващи табелки. Та като се въртяхме в околността на село Равен знаех, че можем да посетим природната забележителност “Вкаменената гора”, а също така бях чела, че в района на село Биволяне се намира местността “Харман кая”, където има скално светилище и скална гробница, но определено е трудно човек да се справи без водач.
В центъра на Равен попитахме 2 жени как може да стигнем до вкаменената гора. По тяхното обяснение потеглихме в посока към село Биволяне и преди самото село, след една отбивка с голяма чешма, точно преди малко мостче спряхме колата и тръгнахме надясно по горска пътека. Това е естествено оформена екопътека, която е невероятно красива. Само дето не бяхме сигурни дали това е пътя към вкаменената гора. Но любопитството ни изгаряше и много искахме да се срещнем с феномена очи в очи. Горската пътека ни изведе на полянка и след това на една рекичка, която няма да забравя и чрез снимките ще се връщам отново и отново при това уникално творение. С чисто сърце мога да заявя, че не само вкаменената гора си заслужава да се види. Много по-впечатляваща е тази омайна пътечка, която ни отведе до непознати красоти. Не подозирахме, че съществуват подобни места, които плениха завинаги спомените ми. Толкова много красота е скрил този район, че само като си помисля и ми става хубаво. Невeроятно изживяване беше! Неповторимо бих казала. Толкова ме впечатли разходката този ден.
Интересно е, че пътечката ни показваше китни зелени полянки, борови горички, камъни, наредени като зид. Срещахме ги на много места. Не знам каква информация носят те, но навярно са признаци на живот – минал, настоящ, бъдещ… Кой може да ми каже всъщност? И тази пътечка криволичеше покрай малка рекичка, камъните в която бяха оцветени в бяло, сиво кафяво, а водата в белезникаво- жълто. За първи път виждам подобна река, която непрекъснато се налагаше да пресичаме.
Изведнъж пред нас изкочиха огромни бели скали. Сякаш се бях отзовала в приказка-мечта и насреща ми грееше нещо като замък 🙂 Или поне аз си избирам да го нарека така. Някак величествени се бяха извесили тези слънчеви скали и бели при това. Така привличаха погледите ни. Красота и спокойствие цареше на това място. Времето беше ясно и ведро. Красиви облачета се кипреха над скалите. Заприличаха ми на принцесата, която е показала за миг любопитното си лице, за да зърне кой нарушава нейните покои 🙂
Пътеката не спря да ни удивлява. Интересни скални образувания имаше по тази рекичка. Един камък стоеше изправен, забит в реката и сякаш беше издълбан от човешка ръка със странни триъгълни форми, които ми приличаха на ниши. От друга страна реката е дълбала причудливи форми в камъка и го е моделирала съвършено. Последваха полянки с красиви декоративни борчета, каквито съм виждала в саксии в някои заведения, само дето тук те растяха на воля в естествена среда. В реката видяхме плаваща костенурка, която бързаше да пресече на отсрещния бряг. Другите живи същества, които срещнахме по пътя си бяха кравичките, които пасяха сами в района. Явно бяха свикнали със спокойствието в района.
P5050369_obrМежду другото времето напредна, а ние все се взирахме няма ли да се покаже отнякъде търсената от нас гора. По едно време от другия баир се завтекоха двама души и ние се оживихме и зарадвахме, че ще има кого да попитаме, за да ни упъти. Бяха нарамили тежки раници на гърбовете си. Когато се срещнахме обаче, разбрахме, че и те като нас са туристи, които търсят вкаменената гора. Така групата ни се увеличи с още двама млади души от Хасково, които се оказаха много интересни личности при това. Явно познаваха тревите и билките, защото се спираха и разглеждаха с интерес отблизо някои от тях.
Прекосявайки зелените поля в близката далечина съзряхме друга група от хора и си помислихме, че и те като нас търсят гората или поне са в тази посока. Защо ли когато човек търси някаква цел си мисли, че и хората, с които се среща търсят същото…? Моята приятелка се затича до баирчето, за да ги попита, защото в тази красива пустош нямаше как да се ориентира човек и кого да попита. Оказа, че възрастният човек е имам на съседното село и е довел своите близки на гроб на техен роднина. Но той беше толкова мил и започна да ни обяснява подробно как да се ориентираме в местността и да стигнем до вкаменената гора. Струваше ни се дълго и объркващо, затова човекът реши сам да ни покаже пътя. Много мили са хората от Родопския край. Изумяват ме добротата и отзивчивостта, с която откликват на човешката нужда. А и годините, на които беше този човек не бяха малко. Невероятно красиви места се откриваха пред очите ни. Спокойствие … Причудливи скални форми … Големи птици, кръжащи в небето и обитаващи високите скални масиви …
След известно време вдясно от нас видяхме трапецовидни ниши, а в едната имаше гнездо на скалните птици, които съзряхме в небето – орли може би … Взехме си довиждане с възрастния имам и неговото семейство – дъщеря и внучка, след като той ни обясни, че вече сме близо и няма как да се заблудим. Замислих се, че няма нищо случайно в живота на човек. И как в точният момент Господ изпраща на човек нужното му. В случая срещата ни с този имам не беше никак случайна …
Продължихме нашето невероятно пътуване. Непрекъснато прекосявахме рекичката, минавайки по големите камъни, струпани от левия и от десния й бряг. После видяхме и още ниши.
Накрая съзряхме и интересно образувание в скалата и решихме, че сме достигнали целта на нашето пътуване. В скалите беше забит изправен каменен кол, сърцевината, на който чернееше. Явно това беше едно от вкаменените преди милиони години дървета. В скалата имаше застинали следи от горели дървета. Сякаш скалата беше разрязана напречно и виждаш кръглия и почернял профил на дърветата, горели и застинали в скалата. А малко по нататък стърчеше и голям вкаменен дънер. Огледахме го подробно и се уверихме, че действително е камък… Други части от каменните дървета бяха заринати в земята.
За съжаление нашите спътници ни споменаха за случка през миналата година, когато са били отново в този регион и са видели цяла група туристи – всеки от тях нарамил за спомен парче от вкаменено дърво. Запитах се след време дали ще остане и помен от тази забележителност или ще бъде само мит, щом ние българите не разсъждаваме с мозъците си и не ценим природните забележителности … За произхода на вкаменената гора се предполага, че вероятно преди милиони години в района е имало древна гора, разположена на крайбрежието на древно терциерно море или край някой остров. При започналата интензивна вулканична дейност, част от тази гора е била частично засипана от вулканична лава, а високата температура е овъглила дърветата. Част от дърветата обаче са се съхранили, затрупани от този вулканичен материал. При някои се е съхранил скелета на дървото. През по-късните етапи на вулканичната дейност през тези скелети е проникнала вода, носеща със себе си кремъчно вещество и е запълнила кухините. Така са се получили вкаменените дървета.
Продължихме напред, следвайки указанията на имама. Трябваше да намерим обратния път до колата и да се прибираме, че времето страшно напредна. Радвам се, че всичко беше увенчано с успех и това, което видяхме не беше за изпускане. Наслада за окото. Вече се бяхме отдалечили на солидно разстояние, когато на земята съзряхме още едно вкаменено дърво. Явно някой си го е взел за в къщи, но му е дотежало и го е хвърлил насред пътя… Това е престъпление, ако питате мене. Местността беше много живописна и ни изненадваше непрекъснато със своите гледки и красоти, скрити от чуждо око.
В далечiната забелязахме разхвърляни камъни. И се сетихме, че според обясненията на имама трябваше да минем през “едно село, което обаче го няма там”. Зачудихме се на обяснението му, но като го видяхме, разбрахме какво е имал предвид … Но какво беше това село… явно беше наистина много старо, щом от него бяха останали само купчина камъни. Видяхме и едно строшено воденично колело, както и каменни надгробни плочи. Накрая излязохме при чешмата, която видяхме в началото. А точно до нея – голям дънер на дърво. Но дали в действителност беше дърво? В тази местност се нагледахме на толкова много чудесии… Като размислихме решихме, че сигурно пътят за вкаменената гора е тръгвал именно от тази чешма. А ние просто бяхме открили един друг по-заобиколен път, но невероятно красив… Мммм… Само като си помисля ми се прихожда натам 🙂
Страхотно е човек да се зареди с такава красота. Какви места има само нашата китна страна, за които дори и не предполага човек и които се откриват само на този, който ги търси.

Автор: http://zvezdichka.blog.bg/
05.10.2009

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *